Алексей Петрович Смирнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алексей Смирнов
съветски археолог
Роден
Алексей Петрович Смирнов
Починал
10 март 1974 г. (74 г.)
Националност Флаг на СССР СССР
Научна дейност
Област археология, история
Образование Московски държавен университет
Работил в Институт по археология към РАН
Известен с угро-финска и древнобългарска археология
Награди Орден Трудового Красного Знамени
Титла професор

Алексей Петрович Смирнов (29 май (10 юни) 1899 г., Москва10 март 1974 г., Москва) е руски съветски археолог.

Работил е в областта на угро-финската и древнобългарската археология. Утвърдител на автохтонната теория за произхода на поволжките народи чуваши и татари. Доктор на историческите науки, професор от Московския държавен университет (МГУ).

Заместник-директор на Държавния исторически музей и Института по археология в Академията на науките на СССР.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва реална гимназия през 1916 г., след което е призован в армията.

През 1922 г. се записва в археологическото отделение на Факултета по обществени науки в МГУ. Ръководител на факултета по онова време е известният археолог В. А. Городцов, а сред преподавателите е Ю. В. Готие, които упражняват голямо влияние върху младия учен Смирнов.

След завършване на МГУ през 1926 г. той започва аспирантура в отдел „Археология“ на Института по археология и изкуствознание в Руската асоциация на научно-изследователските институти за обществени науки.

През 1929 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Археология на прикамските фини от X-XIV век“. През 1944 г. защитава докторска дисертация на тема „Волжки българи“. От 1951 г. е професор в МГУ.

Експедиции[редактиране | редактиране на кода]

През периода 1924-1937 г. Смирнов ръководи работата на археологически експедиции в областта на Москва и Иваново, в Краснодарския край (Фанагория), в Коми и Удмуртия (градищата Иднакар, Сабанчикар, Дондъкар, Учка-ка́р, могилите Бигер-Шай, Вуж-Шай, Чемшай на Дондинските богатири).

От 1933 г. Смирнов  е ръководител на Суварската археологическа експедиция. През 1938 г. работи в Болгар, с което поставя основата на известните си трудове за Волжка България.

През 1957 година е ръководител на Поволжската археологическа експедиция, а през 1959 г. – на експедиция за изследване на златоординските градове.

Приноси[редактиране | редактиране на кода]

След като не е засегнат от Голяма чистка, Смирнов е принуден да се дистанцира от много свои колеги от научните среди.

През 1950-те Смирнов вече се проявава като привърженик на автохтонна теория, обединяваща научните направления фино-угрознание («финно-угроведение») и булгарознание («булгароведение») в единен народ – този на чувашите. Тази теория вероятно е повлияна от политически и идеологически съображения и се развива в контекста на приеманата за официална концепция за етногенезата на Николай Яковлевич Мар. Склонността си към «автохтонността» Смирнов не изоставя дори след смъртта на Сталин. В чувашката му мисия му съдействат лингвистът академик Борис Александрович Серебренников и чувашът професор Николай Василиевич Никольский. Заедно разработват историята на Чувашия.

Смирнов е автор на повече от 70 научни статии, в това число:

  • Очерки по истории волжских булгар // Труды Государственного исторического музея. – М., 1940. Вып. XI. С. 55-136
  • Волжские Булгары. Издание Государственного Исторического музея, Москва – 1951 г. 
  • Скифы. Москва, „Наука“ – 1966 
  • Очерки древней средневековой истории народов Среднего Поволжья и Прикамья, М., 1952 // Материалы и исследования по археологии СССР, № 28 
  • Железный век Башкирии, М., 1958 // Материалы и исследования по археологии СССР, № 28 
  • Железный век чувашского Поволжья, М., 1961 // Материалы и исследования по археологии СССР, № 95

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден "Червено знаме на труда" (27 март 1954)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Архипов Г. А., Старостин П. Н. О роли А. П. Смирнова в изучении истории финноугорских народов Поволжья // Древности Волго-Камья. – Казань, 1977
  • Каховский Б. В. Смирнов, Алексей Петрович // Чувашская энциклопедия
  • Кузьминых С. В. А. П. Смирнов как исследователь бронзового века Волго-Камья // Научное наследие А. П. Смирнова и современные проблемы археологии Волго-Камья: сб. тез. докл. конф., посвящ. 100-летию со дня рождения А. П. Смирнова. – М., 1999
  • Смирнов, Алексей Петрович / Кузьминых С. В. // Сен-Жерменский мир 1679 – Социальное обеспечение. – М. : Большая российская энциклопедия, 2015. – С. 480. – (Большая российская энциклопедия : [в 35 т.] / гл. ред. Ю. С. Осипов; 2004—2017, т. 30). – ISBN 978-5-85270-367-5
  • Смирнов, Алексей Петрович // Сафлор – Соан. – М.: Советская энциклопедия, 1976. – (Большая советская энциклопедия: [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров; 1969—1978, т. 23)
  • Овчинников А. В. А. П. Смирнов как исследователь древней и средневековой истории Волго-Уралья. Диссертация кандидата исторических наук – Казань, 2008.- 300 с.
  • Овчинников А. В. Научная и педагогическая деятельность историка А. П. Смирнова // Гасырлар Авазы – Эхо веков: Журнал. – 2007. – Вып. 1. – ISSN 2073-7483
  • Фёдоров-Давыдов Г. А. Памяти Алексея Петровича Смирнова // Древности Волго-Камья. – Казань, 1977

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „История“         Портал „История          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя          Портал „Съветски съюз“         Портал „Съветски съюз          Портал „Русия“         Портал „Русия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Смирнов, Алексей Петрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.