Англо-египетски Судан
| Англо-египетски Судан السودان اﻹنجليزي المصري Anglo-Egyptian Sudan | |
| — кондоминиум на Великобритания и Кралство Египет — | |
| 1899 – 1956 | |
 Знаме  Герб | |
| Химн: Бог да пази Кралицата/Краля | |
 Зелено: Англо-египетски Судан Светлозелено: отстъпено на Италианска Либия през 1934 г. Тъмносиво: Египет и Великобритания | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Хартум |
| Официален език | английски, арабски |
| Религия | сунитски ислям, анимизъм, християнство |
| Форма на управление | колониален кондоминиум |
| История | |
| основаване | 19 юни 1899 г. |
| самоуправление | 22 октомври 1952 г. |
| независимост | 1 януари 1956 г. |
| Площ | |
| Общо (1951) | 2 505 800 km2 |
| Население | |
| Преброяване | 8 079 800 (1951) |
| Валута | египетска лира |
| |
| Днес част от |  Египет Либия Судан Южен Судан |
| Англо-египетски Судан в Общомедия | |
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Англо-египетски Судан е историческа държава, кондоминиум на Египет и Великобритания в област Судан в периода 1899 – 1956 г. На практика британското влияние е много силно и Великобритания осъществява пълен контрол, докато египетското влияние е само номинално. Страната получава независимост като република Судан през 1956 година, но след дългогодишна гражданска война е разделена на Судан и Южен Судан през 2011 г.
До 1814 г. Египет е номинално част от Османската империя. През XIX век, започвайки с нахлуването на войските на Мохамед Али паша и края на султаната Сенар, египтяните установяват контрол над територията чак до района на Големите езера. Политиката му за присъединяване на суданската територия към Египет завършва през 1870-те години при Исмаил паша[1], когато цялата днешна територия на Судан се оказва под египетска власт. Египетската администрация полага усилия за модернизиране на страната, като главно в северните райони е изградена инфраструктура за напояване и отглеждане на памук. През 1881 в Судан избухва въстание на религиозна основа, насочено срещу чуждото присъствие, предвождано от Мухамад Ахмад, който се обявява за Махди. По същото време в Египет бушува въстанието на националистите под водачеството на Ахмед Араби паша, потушено с помощта на английски военни части и Египет става де факто британски протекторат. Британски и египетски войски постепенно си възвръщат Судан (1896 – 1899) и през 1899 официално се съгласяват на съвместен протекторат над Судан[2].
Между 1914 и 1922 и двете страни са официално част от Британската империя. Судан се управлява от генерал-губернатор, назначен от Египет с британско съгласие, като Великобритания систематично се противопоставя на обединението на Судан и Египет. След като Египет обявява едностранно независимост през 1922 г., британската администрация увеличава контрола си в Судан, измествайки напълно Египет към 1924 г. и управлява страната като две на практика отделни области – северна мюсюлманска и южна християнска. Растящото египетско недоволство от това положение е една от причините за Юлската революция от 1952 и свалянето на египетската монархия. През 1954 г. правителствата на Великобритания и Египет се споразумяват за създаването на независим Судан от 1 януари 1956 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Henderson, K.D.D. „Survey of the Anglo-Egyptian Sudan 1898 – 1944“, Longmans, Green and Co. Ltd., London, 1946
- ↑ Anglo-Egyptian Condominium | British-Egyptian history // Енциклопедия Британика. Посетен на 25 януари 2019. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anglo-Egyptian Sudan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |