Андре Де Тот
| Андре Де Тот Andre DeToth | |
| американски режисьор | |
.jpg) | |
| Роден | Ендре Антал Михай Шашвари Фаркашфалви Тотфалуши Тот
|
|---|---|
| Починал | 27 октомври 2002 г.
|
| Погребан | Лос Анджелис, САЩ |
| Националност |  Унгария САЩ |
| Режисура | |
| Активност | 1939 – 1987 |
| Семейство | |
| Съпруга | Вероника Лейк (1944 – 1952; развод) Мари Луиз Стратън (1953 – 1982; развод) Ан Грийн (1984 – 2002; смъртта му) |
| Деца | 4 |
| Уебсайт | |
| Андре Де Тот в Общомедия | |
Андре Де Тот (на английски: Andre DeToth) е американски филмов режисьор с унгарски произход.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Андре Де Тот е роден на 15 май 1912 г. в Мако, кралство Унгария, което по това време е част от Австро-Унгарската империя. Син е на бивш хусар, превърнал се в строителен инженер, Андре разочарова баща си, когато решава да се откаже от военната си кариера.[2] В ранна възраст той проявява артистичен талант, провеждайки първата си самостоятелна художествена изложба, докато е още тийнейджър (според него той по-късно унищожава картините и скулптурите си). [3] Първата изложба на негови картини и скулптури се провежда, когато той е на 14 години, а първата му пиеса е поставена, когато е на 18 години. [4] Докато учи в Кралския унгарски университет в Дебрецен, Де Тот пише няколко пиеси, които му носят слава. Това привлича вниманието на известния унгарски драматург Ференц Молнар, който го въвежда в театралния свят на Будапеща [4]. След като получава диплома по право, Де Тот изоставя обучението си по право и отива в унгарската филмова индустрия, където работи като сценарист, асистент-режисьор, монтажист и от време на време актьор, докато израства до режисьор през 1938 г. [4]
След като Де Тот, под името Ендре Тот (Endre Toth) поставя в Унгария пет пълнометражни филма в течение само на 1939 г., неговият сънародник, влиятелният режисьор и продуцент Александър Корда кани Де Тот в Англия, където му дава работа като асистент режисьор на своя филм „Багдадският крадец“ (1940)[5][3][4].
Кариера в САЩ[редактиране | редактиране на кода]
През 1942 г. Де Тот емигрира в Съединените щати, където Корда му урежда да работи като втори режисьор във филма „Книга на джунглата“ (1942). [4] Той дебютира като режисьор със солидния пропаганден трилър „Паспорт до Суец“ (1943), поредица за частен детектив. [4][3]
Де Тот печели признание като опитен режисьор, чиито филми, особено уестърни и ноар, с течение на времето са високо ценени заради техния тъмен, психологически подход. [4] Той става известен със своите твърди, трогателни и безкомпромисни филми, било то уестърни или драми за градска престъпност. Не показва съжаление, че показва насилие по възможно най-реалистичен начин, което е необичаен и донякъде противоречив подход по онова време. [5]
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Андре Де Тот се е женил седем пъти и има 19 деца като баща и осиновител [6][2].
Най-известната му съпруга е кинозвездата Вероника Лейк, за която той е женен от 1944 до 1952 г. Те имат две деца: син Андре Антъни Майкъл Де Тот (1945 – 1991) и дъщеря Даяна Де Тот (1948).
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
На 27 октомври 2002 г. Де Тот умира от аневризма на 89-годишна възраст. [5] Погребан е в гробището на Мемориал Парк Форест в Холивуд Хилс.
Признание[редактиране | редактиране на кода]
Приносът на Де Тот към киното е признат през 1995 г., когато му е присъдена наградата за цялостно постижение от Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис. [4][3]
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие |
|---|---|---|
| 1955 | Индианският боец | The Indian Fighter |
| 1959 | Денят на престъпника | Day of the Outlaw |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Andre DeToth, IMDb.com.
- ↑ а б IMDB
- ↑ а б в г Turner Classic Movies. Biography
- ↑ а б в г д е ж з Michael T. Toole
- ↑ а б в IMDB. Mini Biography
- ↑ Ню Йорк Таймс
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
