Андрей Колмогоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Колмогоров
Андрей Николаевич Колмогоров
руски математик

Роден
Починал
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия

Учил вМосковски държавен университет
Научна дейност
ОбластМатематика
Работил вМосковски държавен университет (1925 – 1971)
Андрей Колмогоров в Общомедия

Андрèй Николàевич Колмогòров (на руски: Андрей Николаевич Колмогоров) е руски математик със значим принос в областта на теорията на вероятностите, топологията, геометрията, математическата логика, класическа механика, теория на информацията, теория на приближаването на функция, теория на множествата, теория на диференциалните уравнения и теория на динамичните системи.

В началото на кариерата си работи върху математическата логика и редовете на Фурие[1], предназначени за специалисти, а по-късно – върху турбулентността и класическата механика. Колмогоров е и създател на алгоритмичната теория на информацията.

Обсъждани в средата на двадесетте години на 20 век, включително и в Москва, въпросите за основите на математическия анализ и тясно свързаните изследвания в математическата логика привличат вниманието на Колмогоров почти в самото начало на работата му.

Професор в Московския държавен университет (от 1931 г.), доктор на физико-математическите науки, академик на Академията на науките на СССР (1939 г.). Президент на Московското математическо дружество (MMO) през 1964-1966 и 1974-1985. Герой на социалистическия труд (1963). Носител на наградите на Ленин и Сталин.

Колмогоров в Талин, 1973

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Колмогоров А. Н. Общая теория меры и исчисление вероятностей // Труды Коммунистической академии. Математика. Т. 1. Москва, 1929, с. 8—21.
  • Kolmogorov A. N. Grundbegriffe der Wahrscheinlichkeitrechnung, in Ergebnisse der Mathematik. Berlin, 1933.
  • Kolmogorov A. N. Foundations of the theory of probability. 2nd edition. Chelsea Pub. Co., 1956, 84 p.
  • Колмогоров А. Н. Основные понятия теории вероятностей. 2-е изд. Москва: Наука, 1974, 120 с.
  • Колмогоров А. Н., Фомин С. В. Элементы теории функций и функционального анализа. 4-е изд. Москва: Наука, 1976, 544 с.
  • Колмогоров А. Н., Драгалин А. Г. Введение в математическую логику. Москва: Изд-во Моск. ун-та, 1982, 120 с.
  • Колмогоров А. Н., Журбенко И. Г., Прохоров А. В. Введение в теорию вероятностей. Москва: Наука, 1982, 160 с.
  • Колмогоров А. Н., Драгалин А. Г. Математическая логика. Дополнительные главы. Москва: Изд-во Моск. ун-та, 1984, 120 с.
  • Колмогоров А. Н. Теория вероятностей и математическая статистика. Москва: Наука, 1986, 534 с.
  • Колмогоров А. Н. О профессии математика. Москва: Изд-во Моск. ун-та, 1988, 32 с.
  • Колмогоров А. Н. Математика — наука и профессия. Москва: Наука, 1988, 288 с.
  • Kolmogorov A. N., Fomin S. V. Elements of the Theory of Functions and Functional Analysis. Dover Publications, 1999, 288 p. ISBN 978-0-486-40683-1
  • Kolmogorov A. N., Fomin S. V. Introductory Real Analysis / Translated by R. A. Silverman. Prentice Hall, 2009, 403 p. ISBN 978-0-13-502278-8

Статии и студии[редактиране | редактиране на кода]

  • О принципе tertium non datur // Матем. сборник, 1925, Т. 32, № 4, с. 646—667.
  • Об операциях над множествами // Матем. сборник, 1928, Т. 35, № 3—4, с. 415—422.
  • Sulla determinazione empirico di una legge di distribuzione // Giornale dell’Istituto Italiano degli Attuari, 1933, Vol. 4, p. 83—91.
  • Об аналитических методах в теории вероятностей // Успехи математических наук, Российская академия наук, 1938, № 5, с. 5—41.
  • О понятии алгоритма // Успехи математических наук, Российская академия наук, 1953, Т. 5, № 4 (56), с. 175—176.
  • О сохранении условнопериодических движений при малом изменении функции Гамильтона // Доклады АН СССР, 1954, Т. 98, № 4, с. 527—530.
  • О представлении непрерывных функций нескольких переменных суперпозициями непрерывных функций меньшего числа переменных // Доклады АН СССР, 1956, Т. 108, с. 179—182.
  • Автоматы и жизнь // Возможное и невозможное в кибернетике / Сост. В. Д. Пекелис; под ред. А. И. Берга и Э. Я. Кольмана. Москва: Наука, 1964, 624 с. — с. 10—29.
  • О профессии математика // Квант, 1973, № 4. (выдержки из брошюры «О профессии математика»)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Une série de Fourier-Lebesgue divergente presque partout. Andrey Kolmogoroff · Fundamenta Mathematicae (1923), Vol. 4.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]