Анелия Петрунова
| Анелия Петрунова | |
| българска преводачка от шведски език | |
 | |
| Родена |
1977 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
Анелия Георгиева Петрунова е български филолог и преводач от шведски език. Известна е с множеството си преводи на произведения от детската писателка Туве Янсон.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петрунова е родена през 1977 г. в София. Завършва Софийски университет „Свети Климент Охридски“, специалности „скандинавистика“ и „английска филология“. Няколко години преподава шведски език в катедра „Германистика и скандинавистика“, а от 2001 г. професионално се ориентира основно към преводите. През 2007 г. започва да се занимава с превод на художествена литература.[1]
Анелия Петрунова е превела повечето книги на шведскоезичната финландска авторка Туве Янсон, които са излизали на български:
- Детски книги от поредицата за Муминтролите, ИК „Дамян Яков“:
- „Татко Мумин и морето“, 2007;
- „Цилиндърът на магьосника“, 2007;
- „Омагьосана зима“, 2008;
- „Кометата идва“, 2009;
- „Тайнството на юни“, 2009;
- Романът „Лятна книга“, ИК „Дамян Яков“, 2012
- Комикси на Туве Янсон;
- Проза за възрастни:
- „Пътуване с лек багаж“, поредица „Кратки разкази завинаги“, ИК „Жанет 45“, 2012;
- „Куклената къща“, поредица „Кратки разкази завинаги“, ИК „Жанет 45“, 2014
- „Дъщерята на скулптора“, поредица „Кратки разкази завинаги“, ИК „Жанет 45“, 2015;
Отново нейно дело е преводът на биографичната книга „Туве Янсон. Думи, образи, живот“ с автор Буел Вестин, както и на автобиографията на Янсон, „Дъщерята на скулптора“, под формата на сборник от 19 разказа.[2]
За първи път на български в превод на Анелия Петрунова излизат и два романа, получили голямата награда за шведска художествена литература „Аугуст“ – „Априлската вещица“ на Майгул Акселсон (награда „Аугуст“ за 1999 г.)[3] и „Ще се удавят в сълзите на майките си“ на Юханес Анюру (награда „Аугуст“ за 2017 г.).
Тя е преводач и на „Убийства в Шведската академия“ (Мартин Олчак), „Кажи, че си моя“ (Елисабет Нуребек), „Самотна пеперуда“ и „Миналото не забравя“ (Габриела Улберг Вестин), разказът „Святата нощ“ (Селма Лагерльоф), „Почти нормално семейство“ (Матиас Едвардсон), „Осемнайсет“ (Антон Берг), комикс-книгата „Плодът на познанието“ (Лив Стрьомквист). Автор на превода от английски на книгата на американската авторка Сара Балантайн „Автоимунен палео протокол“. От испански език е превела „Вечните приказки“.
През април 2020 г. в превод на Анелия Петрунова излезе дебютният роман на венецуелската писателка Карина Сайнс Борго „Нощ в Каракас“.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
За преводите на книги за деца от Туве Янсон през 2013 г. Анелия Петрунова получава наградата на СПБ за най-добър превод на проза в областта на художествената литература.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гастролː Анелия Петрунова Архив на оригинала от 2015-01-26 в Wayback Machine., блог Lamartinia.com
- ↑ Предстоящо: Bildhuggarens dotter / Дъщерята на скулптора[неработеща препратка], сайт на ИК „Жанет 45“
- ↑ Представяне на Анелия Петрунова Архив на оригинала от 2013-03-02 в Wayback Machine., сайт на ИК „Жанет 45“
- ↑ Награди на СПБ Архив на оригинала от 2020-09-22 в Wayback Machine., 26 септември 2013
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Още една чиния на масата, интервю на Марин Бодаков с Анелия Петрунова, в-к „Култура“, 5 септември 2012 г.
- Интервю с Анелия Петрунова, БНР, 12 септември 2014 г.
- Произведения на Анелия Петрунова в
Моята библиотека
|
