Антон Кусев
| Антон Кусев | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1881 – 1913 |
| Род войски | Пехота |
| Военно формирование | 13-a пеша дружина 4-ти пехотен полк 17-и пехотен полк |
| Командвания | 16-и пехотен полк |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
| Дата и място на раждане | 25 октомври 1860 г.
|
| Дата и място на смърт | 1924 г.
|
Антон Георгиев Кусев е български офицер, полковник от пехотата, изпълняващ длъжността Севлиевски окръжен воински началник през Сръбско-българската война (1913) и командир на 16-и пехотен ловчански полк през Балканската война (1913).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Антон Кусев е роден на 25 октомври[1] 1860 г. в Прилеп, тогава в Османската империя. Брат е на Владимир Кусев и на Йордан Кусев и племенник на митрополит Методий Кусев. През 1879 година постъпва в Кавалерийското юнкерско училище в Елисаветград, Русия, продължава в Пехотното юнкерско училище в Киев, където завършва през 1881 година.[2] На 6 октомври е произведен в чин подпоручик, а на 30 август 1884 г. в чин поручик. Първоначално служи в Ловчанска № 13 пеша дружина, след което служи в 4-ти пехотен плевенски полк, в чийто състав влиза дружината на 2 октомври 1884 година. На тази служба е до 22 септември 1885 година.
Поручик Антон Кусев взема участие в Сръбско-българската война (1913), като на 22 септември съгласно приказ № 122 по военното ведомство за промени в командния състав на пехотните полкове от управляващия Военното министерство капитан Константин Никифоров е назначен за временно изпълняващ длъжността Севлиевски окръжен воински началник.[3] След войната на 20 август 1886 г. е произведен в чин капитан.
През 1892 г. е произведен в чин майор, от 1899 г. е подполковник и през 1904 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. е назначен за командир на 16-и пехотен ловчански полк, на която служба е и в периода от 1907 г. до Балканските войни, като през самата Балканска война (1912 – 1913) командва полка. По време на военната си кариера служи и в 17-и пехотен доростолски полк. След края на войните на 14 септември 1913 г. е уволнен от служба.
Полковник Антон Кусев умира на 24 април 1924 година.
Семейство и родословие[редактиране | редактиране на кода]
Полковник Антон Кусев е женен и има 5 деца.
| Йовче Кусев | Кусев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Спиридон Кусев | Методий Кусев (1838 – 1922) | Георги Кусев | Илия Ачков | Ануша Ачкова (1834 – 1907) | Димитър Кусев | Константин Кусев | Христо Кусев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Антон Кусев (1860 – 1924) | Йордан Кусев (1862 – 1947) | Владимир Кусев (1867 – 1941) | Пантелей Кусев (1873 – 1926) | Александър Кусев | Данаил Кусев (1894 – 1978) | Георги Кусев (1860 – 1931) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Според Танчев е роден на 25 декември, което най-вероятно е погрешно
- ↑ Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491.(Цит:ДВ, № 75, 14 октомври 1881; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 24; Българската земска войска, с. 550)
- ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 41.(Цит: ЦВА, ф. 1, оп. 5, а. е. 74, л. 206)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
