Направо към съдържанието

Антон Флориан фон Лихтенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Флориан фон Лихтенщайн
5. княз на Лихтенщайн
Роден
Починал
ПогребанЧехия
Герб
Семейство
РодДом Лихтенщайн
БащаХартман фон Лихтенщайн
МайкаСидония Елизабет фон Залм-Райфершайт
Братя/сестриФилип Еразмус фон Лихтенщайн
Максимилиан II фон Лихтенщайн
ДецаАнна Мария фон Лихтенщайн
Йозеф Йохан Адам
Антон Флориан фон Лихтенщайн в Общомедия

Йохан Антон Флориан фон Лихтенщайн (на немски: Johann Anton Florian von Liechtenstein; * 28 май 1656, дворец Вилферсдорф, Долна Австрия; † 11 октомври 1721, Виена) е 5. княз на Лихтенщайн (1718 – 1721) и от 1719 г. първият управляващ княз на имперското княжество Лихтенщайн.[1] Той получава титлата принц фон Лихтенщайн през 1709 г. и през 1712 г. херцог на Тропау. Той е принц ди Пиомбино.

Замък Вилферсдорф, 1674

Той е син на княз Хартман фон Лихтенщайн (1613 – 1686) и съпругата му графиня алтграфиня Сидония Елизабет фон Залм-Райфершайт (1623 – 1688), дъщеря на алтграф Ернст Фридрих фон Залм-Райфершайт (1583 – 1639) и графиня Мария Урсула фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург († 1649). Брат е на Максимилиан II (1641 – 1709), княз фон Лихтенщайн, и на Филип Еразмус (1664 – 1704, убит в Кастелнуово), княз на Лихтенщайн, херцог на Тропау и Йегерндорф, имперски генерал.

През 1676 г. Антон Флориан получава службата императорски кемерер и през 1687 г. е първият унгарски индигент. След две години той е в тайния съвет и император Леополд I го изпраща като специален пратеник и от 1691 г. като посланик в папския двор в Рим.[2]

От 1693 г. той отговаря за възпитанието на младия ерцхерцог Карл. През 1695 г. е шеф-интендант на кралския дворец на младия ерцхерцог. На 14 май 1698 г. получава ордена на Златното руно. На 17 октомври 1703 г. е издигнат на испански гранде първа класа.

Карл става император като Карл VI и Антон Флориан е неговият първи министър. През 1709 г. след смъртта на по-големия му брат Максимилиан II, Антон Флориан става управляващ принц на Лихтенщайн. През 1711 г. той се връща във Виена и е централна политическа фигура като шеф-интендант до смъртта си.

Антон Флориан се жени на 15 октомври 1679 г. в Граупен за графиня Елеонора Барбара Катарина фон Тун и Хоенщайн (* 4 май 1661; † 10 февруари 1723, Виена), внучка на граф Йохан Зигизмунд фон Тун и Хоенщайн (1594 – 1646), дъщеря на граф Михаел Освалд фон Тун-Хоенщайн (1631 – 1694) и първата му съпруга графиня Елизабет фон Лодрон († 1688). Те имат 11 деца:[3][4]

  • Франц Августин (1680 – 1681)
  • Елеонора (1681 – 1685)
  • Мария Антониея (1683 – 1715)
  • Карл Йозеф Флориан (1685 – 1685)
  • Антон Игнац Йозеф (1689 – 1690)
  • Йозеф Йохан Адам (1690 – 1732), 6. княз на Лихтенщайн (1721 – 1732)
  • Иноценц Франц Антон Кайетан (1693 – 1707)
  • Антония Мария Елеонора (1683 – 1715), омъжена I. на 23 септември 1702) за граф Йохан Адам фон Ламберг (1677 – 1708), II. на 3 октомври 1709 г. за граф Ергот Максимилиан фон Кюфщайн (1676 – 1728)
  • Мария Каролина Анна Елизабет Йозефина Урсула Фелицитас Маргарета (1694 – 1735), омъжена на 14 май 1719 г. във Виена за граф Франц Вилхелм фон Залм-Райфершайт (1672 – 1734)
  • Анна Мария Антония (1699 – 1753), омъжена I. на 9 септември 1716 г. за граф Йохан Ернст фон Тун (1694 – 1717), II. на 19 април 1718 г. във Виена за братовчед си княз Йозеф Венцел I фон Лихтенщайн (1696 – 1772)
  • Мария Елеонора Каролина (1703 – 1757), омъжена на 5 февруари 1719 г. за граф Фридрих Август фон Харах-Рорау (1696 – 1749)
  • Constantin von Wurzbach: Liechtenstein, Anton Florian Fürst. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 15. Theil. Kaiserlich-königliche Hof – und Staatsdruckerei, Wien 1866, S. 118 f.
  • Evelin Oberhammer: Liechtenstein, Anton Florian. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 517 f.
  • Constantin von Wurzbach: Liechtenstein, das Fürstenhaus, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 15. Theil. Kaiserlich-königliche Hof – und Staatsdruckerei, Wien 1866, S. 112 – 118
  • Jacob von Falke: Geschichte des fürstlichen Hauses Liechtenstein. Bd. 2, Wien 1877, S. 267 – 300.
  • Evelin Oberhammer: Der ganzen Welt ein Lob und Spiegel, Das Fürstenhaus Liechtenstein in der frühen Neuzeit. Verlag für Geschichte und Politik / R. Oldenbourg Verlag, Wien / München 1990, ISBN 3-7028-0300-9.
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. page 177
  • Histoire et Genealogie de La Maison de Liechtenstein, La Ricamarie, Martin, Georges. page 73.
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. page 177
  • Ancestors of Marie Christine von Reibnitz, 2008, Verheecke, José. nr. 73138
  1. Anton Florian, Fürst von Liechtenstein, geneall.net
  2. Evelin Oberhammer: Der ganzen Welt ein Lob und Spiegel, Das Fürstenhaus Liechtenstein in der frühen Neuzeit, R. Oldenbourg Verlag, Wien / München 1990, S. 218, ISBN 3-7028-0300-9/3-486-55731-9
  3. Liechtenstein 3, genealogy.euweb.cz
  4. Anton Florian Fürst von und zu Liechtenstein 1709 – 1721, Genealogics – Leo van de Pas