Аполонида
| Аполонида | |
| царица на Пергам | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | предполага се II век пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Съпруг | Атал I |
| Деца | Евмен II Атал II |
Аполонида (на старогръцки: Ἀπολλωνίς, Apollōnís, Apollonis) от Кизик, е съпруга на Атал I Сотер, цар на Пергам между 241 – 197 пр.н.е. от династията Аталиди.
Двамата с Атал Сотер имат четири сина: Евмен (* 221; † 158 пр.н.е.), Атал (* 220; † 138 пр.н.е.), Филетер и Атиней,[1] от които най-големите стават един след друг царе на Пергам. Като Евмен II е цар от 197 до 159 пр.н.е., а Атал II е цар в периода 159 – 139 пр.н.е., другите двама принца им помагат.
Полибий описва Аполонида като „жена, която поради много причини заслужава да бъде запомнена и почитана. Въпреки че произлизаше от скромно семейство, тя стана царица и запази тази висока титла до края на живота си, но не чрез използването на евтини трикове, а със своето порядъчно и честно поведение, както в личния така и в обществения живот. Преди всичко тя беше майка на четири сина, към които таеше най-съвършената майчина любов, до края на земния си път“.[2] Надпис от Пергам отнасящ се за Аполонида гласи: „тя винаги се е смятала за благословена и благодареше на боговете не заради богатството или властта, а заради това че видя своите трима по-млади сина да защитават най-възрастния и да вървят без страх сред въоръжените си поданици“.[3][4] Съпругът ѝ основава град в северна Лидия и го нарича на нея Apollonis. Двамата с Атал разширяват светилището на Деметра и дъщеря ѝ Коре в Пергам.
Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]
| Атал | Боа | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Филитер | Евмен | Сатира | Атал | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евмен I | Филотер (?) | Антиохида I | Атал | Евмен (?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ариарат IV Евсеб | Антиохида III | Атал I Сотер | Аполонида | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стратоника IV | Евмен II | (?) | Атал II | Филотер | Атиней | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атал III | Аристоник (Евмен III) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Страбон, 13.4.2
- ↑ Полибий, 22.20.
- ↑ Esther V. Hansen, The Attalids of Pergamon. Cornell University Press, 1971. ISBN 0-8014-0615-3, стр. 45
- ↑ M.M. Austin, The Hellenistic World from Alexander to the Roman Conquest. Cambridge University Press. ISBN 0-521-82860-0, стр. 370 – 371.