Белослава Димитрова
| Белослава Димитрова | |
| българска журналистка и поетеса | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
| Работила | журналист |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Дебютни творби | „Начало и край“ (2012) |
| Награди | Национална награда за поезия „Иван Николов“ (2014, поощрение) Награда за поезия „Николай Кънчев“ (2019) „Перото“ в раздел Поезия (2020) |
| Семейство | |
| Уебсайт | Форсмажорна |
Белослава Димитрова е българска поетеса и журналистка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Белослава Димитрова е родена на 2 април 1986 г. в София. Завършва немска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Дебютира през 2012 г. във в. „Литературен вестник“. Има публикации в литературните списания „Страница“ и „Гранта България“. Нейната първа книга „Начало и край“ е издадена в поредицата „Нова проза и поезия“ на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ под редакцията на Ани Илков. През 2014 г. „Deja Book“ издава втората книга на Белослава Димитрова – „Дивата природа“, която е номинирана за Национална награда за поезия „Иван Николов“ (2014) и е удостоена с едно от двете поощрителни отличия.[1][2]
Работи в програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. Една от водещите на предаването „Артефир“. Била е част от екипа на Интернет Радио „Бинар“ към БНР.[3] Има свое авторско предаване по Радио София на БНР: „Градски легенди“.
Част от редакторския екип на сайта „Свободно поетическо общество“.[4]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Носител е на Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2014 - поощрение) за стихосбирката „Дивата природа“[5] и на Наградата за поезия „Николай Кънчев“ (2019) за стихосбирката „Месо и птици“[6]. Носител на награда „Перото“ (2020) в категория „Поезия“ за книгата „Месо и птици“.[7]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- „Начало и край“, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2012.[8]
- „Дивата природа“, София: Издателство „Deja Book“, 2014.
La natura selvaggia. Traduzione di Emilia Mirazchiyska e Danilo Mandolini. Arccipelago Itaca Edizioni, 2017, 72 p. ISBN 978-88-99429-15-7[9][10] - „Месо и птици“, София: Издателство за поезия „Да“, 2019.[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ CV на Белослава Димитрова Архив на оригинала от 2015-12-22 в Wayback Machine. на сайта на Фондация „Елизабет Костова“.
- ↑ Две първи награди на юбилейния конкурс за поезия „Иван Николов“ 2014, сайт „Аз чета“, 17 декември 2014 г.
- ↑ CV на Белослава Димитрова Архив на оригинала от 2015-12-24 в Wayback Machine. на сайта на binar.bg.
- ↑ Редакторски екип на сайта „Свободно поетическо общество“.
- ↑ Две първи награди на юбилейния конкурс за поезия „Иван Николов“ 2014, сайт „Аз чета“, 17 декември 2014 г.
- ↑ „Белослава Димитрова е новият носител на Наградата за нова българска поезия Николай Кънчев 2019“, блог „Поетичен Никулден“, 7 декември 2019.
- ↑ „Теодора Димова е носителят на награда 'Перото' 2020 в категория 'Проза' (видео)“, Оф Нюз, 6 ноември 2020.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в-к „Култура“, бр. 15 (2721), 19 април 2013.
- ↑ ((it)) La natura selvaggia. Traduzione di Emilia Mirazchiyska e Danilo Mandolini. Arcipelago Itaca Edizioni, 2017, сайт на издателството.
- ↑ ((it)) Flavio Cogo, La natura selvaggia di Beloslava Dimitrova, criticaimpura.wordpress.com, 28 giugno 2017.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в-к „К.“, 20 септември 2019.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Форсмажорна – блог на Белослава Димитрова за поезия
- Белослава Димитрова в Открита литература Архив на оригинала от 2019-04-13 в Wayback Machine.
- „Белослава Димитрова и свободата да си млад“, интервю на Митко Новков, Портал за култура, изкуство и общество, 6 февруари 2014
- „Поети в кадър: Белослава Димитрова“, YouTube, качено от GlobusMediaGroup на 27 май 2015 г.
- „20 въпроса: Белослава Димитрова“, в-к „Капитал“, 27 септември 2019
|
