Биволяне
Биволяне | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 179 души[1] (15 март 2024 г.) 11,9 души/km² |
Землище | 15.014 km² |
Надм. височина | 561 m |
Пощ. код | 6837 |
Тел. код | 03636 |
МПС код | К |
ЕКАТТЕ | 04008 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кърджали |
Община – кмет | Момчилград Илкнур Кязим (ДПС; 2019) |
Биволяне е село в Южна България. То се намира в община Момчилград, област Кърджали.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Биволяне се намира в планински район. Намира се на около 18 км североизточно от гр. Момчилград.
История
[редактиране | редактиране на кода]Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 180 | 100,00 |
Българи | 0 | 0,00 |
Турци | 109 | 60,55 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 71 | 39,44 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Жителите му са главно алевии (бекташи).[3]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Тюрбе на Елмалъ баба
В селото се намира тюрбето на Елмалъ баба, легендарен бекташки водач. То има специфична композиция без аналог в България. Състои се от две правоъгълни помещения с размери 10,9 x 5,5 m и 4 x 5 m. Те са долепени едно до друго и имат самостоятелни входове. В по-голямото има 6 отделни гроба, за единия от които се смята, че е на Елмалъ баба или че е символичен гроб на имам Хюсеин ибн Али. В по-малкото помещение е разположен символичен гроб на Фатима.[3]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година се чества традиционният събор на селото през месец Септември, първата седмица от месеца на съботния ден. Посветен на Елмалъ баба.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ а б Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 92-97.
|