Биляна Йованович

Биляна Йованович
	Биляна Йованович
Родена	28 януари 1953 г. Белград, Югославия
Починала	11 март 1996 г. (43 г.) Любляна, Словения
Професия	писател, поет, драматург, общественик, публицист
Националност	Сърбия
Активен период	1977 – 1996
Жанр	драма, лирика, документалистика
Известни творби	„Пада Авала“
Съпруг	Драган Лакиевич (?-?); Растко Мочник (?-1996)

Биляна Йованович (на сръбски: Biljana Jovanović) е сръбска публицистка, поетеса и писателка, авторка на произведения в жанровете драма и лирика. Тя е активен борец за защита на основните човешки права, а по времето на разпадането на Югославия и войните за югославското наследство е активистка в подкрепа на мира.

Биография и творчество

Биляна Йованович е родена на 28 януари 1953 г. в Белград, Югославия. Баща ѝ е известния югославски, черногорски и сръбски политик Батрич Йованович, а брат ѝ, Павле Йованович, е юрист, професор в Университета в Нови Сад.

Завършва е Белградския университет със специалност философия. Като студентка се омъжва за състудента си Драган Лакиевич, известен впоследствие писател и публицист. Развеждат се по-късно.

През 1977 г. дебютира със сборника със стихотворения „Čuvar“ (Пазач). Първият ѝ роман „Пада Авала“ е издаден през 1978 г. Той е повратна книга за непокорния дух на младия Белград и е един от най-добрите романи в сръбската литература. Той представя интимния живот на млада музикантка и нейните екзистенциални и духовни приключения. Става пример за нов жанр, проза, написана от жени, приемайки типично женския опит като съдържание, женската сексуалност като неразделна част от женската личност, контрастирайки го със стереотипите и конвенционалната роля на жените в обществото на онова време. Романът разчупва рамките на направлението на социалистическия реализъм.

Авторка е и на романите „Кучета и други“ и „Душа единица моя“, и на пиесите „Улрике Майнхоф“, „Лети в гората като птица“, „Централен затвор“ и „Стая на Босфора“.

Биляна Йованович е интелектуалка и общественичка. През 70-те и 80-те години участва в подписките репресиите и митовете на комунистическия режим. Става член на първия Комитет за защита на художествените свободи, основан през 1982 г. в защита на босненския поет Гойко Джого в централата на Асоциацията на писателите на Сърбия във Франция, а после и на осъдения писател Адем Демачи от Прищина, срещу прилагането на скандалния и репресивен чл.133, използван за потискане на свободата на мнение. Когато Асоциацията на писателите на Сърбия става все по-националистическа в края на 80-те години, Йованович се дистанцира от нея.

Става член и президент на първата неправителствена организация – Комитета за защита на човека и околната среда, основан през 1984 г. също във Франция. Включва се в антинационалистическото движение в началото на 90-те, като организира протести, призоваващи за мир и толерантност. Тя е един от основателите на Белградския кръг, на движението за гражданско съпротивление (Civilni pokret otpora) през 1992 г. През същата година е един от основателите на Летящата учебна работилница (Leteća učionica radionica), художествен проект, опитващ се да поддържа културната и интелектуална връзка на бившето югославско пространство.

През 1993 и 1994 г. публикува, заедно с Маруша Крезе, Рада Ивекович и Радмила Лазич, съвместната антивоенна кореспонденция „Вятърът отива на юг и обръща се на север“.

През 1980-те се омъжва за словенския социолог Растко Мочник. Живеят в Любляна и Белград.

Биляна Йованович умира от мозъчен тумор на 11 март 1996 г. в Любляна, Словения.

В нейна чест през 2005 г., от Сръбското литературно дружество с подкрепата на Министерството на културата и информацията на Република Сърбия, и по повод на 10-годишнината от смъртта ѝ, е учредена литературната награда „Биляна Йованович“.

Произведения

Самостоятелни романи

Pada Avala (1978)
Psi i ostali (1980)
Duša jedinica moja (1984)

Сборници

Čuvar (1977) – поезия

Пиеси

Ulricke Meinhof (1982)
Leti u goru kao ptica (1983)
Centralni zatvor (1992)
Soba na Bosforu (1996)

Документалистика

Vjetar ide na jug i obrće se na sjever (1993 – 1994) – с Маруша Крезе, Рада Ивекович и Радмила Лазич

Източници

((sr)) Биография и библиография в „Goodreads“
((en)) Биография в „Istrosbooks“ Архив на оригинала от 2021-04-27 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Биљана Јовановић“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.