Направо към съдържанието

Бромоводород

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бромоводородът (HBr) е неорганично съединение, безцветен, токсичен и корозивен газ. Смесен с влажен въздух образува мъгла, тъй като се поема влагата и образува бромоводородна киселина.

Бромоводородът може да бъде доставян втечнен в бутилки при налягане на парите си от около 20 atm (2 MPa) при стайна температура.

Индустриално се получава при реакция на бром с излишък на водород при 500 °C. Също така се образува при като отпаден продукт при бромирането на различни органични съединения, например толуен:

Бромиране на толуен
Бромиране на толуен

Лабораторно може да се получи при реакция на натриев бромид или калиев бромид с фосфорна, оцетна или разредена сярна киселина:[4]

Концентрираната сярна киселина води до по-малък добив, защото окислява получения бромоводород обратно до бром:

Безводен бромоводород може да се получи чрез термичното разлагане на трифенилфосфониев бромид в кипящ ксилен.[5]

Бромоводородът, подобно на хлороводорода, се разтваря добре във вода, при това се получава бромоводородна киселина. По този начин при насищане се достигат масови концентрации до 68,9%.

Бромоводородът се използва за получаване на неорганични и бромиране на различни органични съединения.[6]

Присъединяването на бромоводород към алкените води то получаването на алкилови бромиди:

Тези алкилиращи вещества са прекурсори на мастните аминопроизводни. Присъединителните реакции на бромоводород с алилхлорид и стирен водят до получаването на 1-бромо-3-хлоропропан и фенилетилбромид.

Бромоводородът реагира с дихлорометан до получаване на бромохлорометан, a след това и до дибромометан.

Алилбромидът се получава при добавянето на бромоводород към алилов алкохол:

  1. Lide, David R., ed. (2006). CRC Handbook of Chemistry and Physics (87th ed.). Boca Raton, FL: CRC Press. ISBN 0-8493-0487-3
  2. Trummal, Aleksander и др. Acidity of Strong Acids in Water and Dimethyl Sulfoxide // The Journal of Physical Chemistry A 120 (20). 2016. DOI:10.1021/acs.jpca.6b02253. с. 3663 – 3669.
  3. chem.libretexts.org // Посетен на 25 януари 2019 г.
  4. M. Schmeisser Chlorine, Bromine, Iodine in Handbook of Preparative Inorganic Chemistry, 2nd Ed. Edited by G. Brauer, Academic Press, 1963, NY. Vol. 1. p. 282.
  5. Hercouet, A.; LeCorre, M. (1988) Triphenylphosphonium bromide: A convenient and quantitative source of gaseous hydrogen bromide. Synthesis, 157 – 158.
  6. Dagani, M. J.; Barda, H. J.; Benya, T. J.; Sanders, D. C. Bromine Compounds // Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry. 1926. DOI:10.1002/14356007.a04_405.