Валери Йорданов

Валери Йорданов
български актьор и режисьор
Роден	22 февруари 1974 г. София, Народна република България
Уебсайт	Страница в IMDb

Валери Йорданов е български театрален и филмов актьор и режисьор.

Биография

Роден и израснал в гр. София, свързва детството си с плевенското село Горник – родителите му са северняци. Завършва в НАТФИЗ /АМ, с магистърска степен/ през 1996 г., в класа на проф. Ст Данаилов, проф. И. Добрев, проф. Ив. Христов и Ив. Налбантов. Играе в трупите на т-р „Българска армия“, т-р „Сълза и Смях“, т-р „Сфумато“,, „Младежки театър“ и др. От 2004 г. играе в Народния театър „Иван Вазов“. Участва и в постановките „Алхимикът“ от Паулу Коелю и „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи – Абер в Театър 199.

Театрални роли в пиесите: „Апокриф“, Сънят на Одисей", „Йестърдей“, „Алхимикът“, „Френският квартал“, „Хъшове“, „Крал Лир“, „Дон Жуан“, „С любовта шега не бива“, „Ничия земя“, „Солунските съзаклятници“, „Смъртта на търговския пътник“, „Иванов“, „Опит за летене“, „Караконджул“ /моно-спектакъл/ и други.

Изявява се като драматург: „Ловни истории“, „Дивите“, „Караконджул“. Като сценарист : филимите „Кецове“ и „Шекспир като улично куче“. Писател: „Гризачи“.

Играе в най-популярните съвременни български филми, сред които „Изкуството да падаш“ (2022), „Войвода“ (2016), „Омбре“ (2015), „Вяра, любов и уйски“ (2013), „Кецове“ (2011) ,"Раци" (2009), „Хъшове“ (2009). „Откраднати очи“ (2004), „Капанът“ (2003), „Едно пътуване до хоризонта“, „Емигранти“ (2002) и „Хайка за вълци“ (2000) и други.

През 2005 г. е награден с „Аскеер“ за водеща мъжка роля, за ролята на Бръчков в „Хъшове“ по Иван Вазов, режисьор Алексанъдр Морфов, Народен театър „Иван Вазов“.

През 2009 г. Йорданов пише сценария и прави своя режисьорски дебют, заедно с Иван Владимиров, с филма „Кецове“. Филмът му е избран на фестивалите в Карлови Вари, Манхайм и награден на Московския филмов фестивал. Избран е от Европейската филмова академия и е българското предложение за „Оскар“ за 2012 г. През 2014 г. получава своя втори „Аскеер“, този път за поддържаща мъжка роля, за ролята на Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линдзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“.

През 2017 г. става носител на награда „Икар“ за водеща мъжка роля за Нино в „Ничия земя“ по филмовия сценарий на Данис Танович, сценична адаптация и реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“. През 2021 г. получава своя втори „Икар“ за водеща мъжка роля за Рамадан Дервишов в „Караконджул“ по „Дервишово семе“ на Николай Хайтов, реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“.

През 2022 г. вторият му филм, като режисьор и сценарист „Шекспир като улично куче“ печели 6 награди на фестивала „Златна Роза“, включително и за най-добър сценарий и режисура. През 2022 г. издателство Colibri издава и книгата му „Гризачи“ / https://www.colibri.bg/knigi/2170/valeri-jordanov-grizachi /

Семейство

Валери Йорданов има две момичета Йована и Яна от свой предишен брак и момче Йордан (2023) от връзката си с Неделина Куртелова.

Личен живот

Йорданов има диабет.

Филмография

• „Шекспир като улично куче“ (2022) – сц. и реж. Валери Йорданов
• „Търсач на вятъра“ (2022) – реж. Михай Софронеа
• „Изкуството да падаш“ (2022) – реж. О. Милчев
• „Сърцето на машината“ (2022) – реж. Мартин Макариев
• „Късата клечка“ – реж. Д. Петков
• „Пипнах те“ – реж. Ст. Дойчинова
• „Ани“ (2018)
• „Дяволското гърло“ (2017) – Манол Попнеделчев (Попето)
• „Воевода“ (2016) – Стоян Ковача – реж. Зорница-София
• „Връзки“ (сериал 2015 – 2016) – Александър – реж. В. Божинов и Д. Димитров
• „Омбре“ (2015) – Ангел – реж. Захари Паунов
• „Зевс“ (2015) – Васил – реж. Павел Веснаков
• „Досието Петров“ (2015) – реж. Георги Балабанов
• „Кучета“ (2015) – Леноид
• „Вяра, любов и уиски“ (2013) – Вал – реж. Кристина Николова
• „Дървото на живота“ (сериал 2013 – 2014) – Танчо
• „Код – червено“ (2013) – реж. Валери Милев
• „Парафиненият принц“ (2012) – Ферти – реж. Павел Веснаков
• „Кецове“ (2011) – Сивия (сцен. и реж. Валери Йорданов, сърежисура с Иван Владимиров)
• „Хъшове“ (2009) – Бръчков
• „Раци“ (2009) – реж. Иван Черкелов
• „Китайска съпруга“ (2007)
• „HitMan“ (2007) – реж. Хавиер Генс
• „La masseria delle allodole“ (2007) – реж. Паоло и Виторио Тавиани
• Приятелите ме наричат Чичо (тв, 2006) – реж. Ивайло Христов
• „Разследване“ (2006) – реж. Иглика Трифонова
• „Едно пътуване до хоризонта“ (2005) – Сашо
• „Откраднати очи“ (2004) – Иван
• „Дон Ниоки“ (2004) – Балерини
• „Изпепеляване“ (2004) – старшина в лагера
• „Капан“ (2004) – Джак
• „Пехотинци“ (2003) – руски войик
• „Емигранти“ (2002) – реж. Ив Христов и Л. Тодоров
• „Хайка за вълци“ (2000), 6 серии – Койчо, синът на Жендо
• „Клиника на третия етаж“ (1999, 2000, 2010), 35 серии – Гого (в 1 серия: XVI)
• „Големите игри“ (1999), 10 серии – Ангел – реж. Ив. Гръбчева
• „BG – Невероятни разкази за един съвременен българин“ (1996) – реж. Г. Дюлгеров
• „Трака – трак“ (1995) – Жана
• „Вълкадин говори с Бога“ (1995)
• и други...

Награди

„Златна роза“ и специален Диплом на „ФИПРЕСИ“ от „София Филм Фест“ за ролята си в „Емигранти“ на Ив. Христов и Л. Тодоров, Награда на Министерството на културата за популяризиране и развитие на българската култура – 2005 г. и награда Най-добър млад актьор за 2004 г. от фондация „Иван Димов“. Наградата на Съюза на българските филмови дейци за „Най-добър актьор“ – 2009 г. и наградите на журито и „Бодлив поглед в киното“ на Московския филмов фестивал за филма „Кецове“. През 2022 г. филмът му „Шекспир като улично куче“ получава 6 награди „Златна Роза“, включително и за сценарий, режисура, наградата на СБДФ и наградата на град Варна.

• Награда „Аскеер“ за водеща мъжка роля (2005)
• Награда „Аскеер“ за поддържаща мъжка роля (2014)
• Награда „Икар“ за водеща мъжка роля (2017)
• Награда „Икар“ за водеща мъжка роля (2021)

Външни препратки

• ((en)) Валери Йорданов в Internet Movie Database
• Валери Йорданов на сайта Theatre.art.bg
• „Валери Йорданов: „Бяхме решили да предизвикаме глад за театър...“ (Интервю на Венета Павлова), БНР, Програма Радио България, 27 декември 2006
• Валери Йорданов – демо, youtube.com