Валтер Лухт
| Валтер Лухт | |
| германски генерал | |
 Лухт в СССР през март 1943 г. | |
| Звание | генерал от артилерията |
|---|---|
| Години на служба | 1901 – 1945 |
| Служи на |  Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия |
| Род войски | Вермахт |
| Командвания | 11-а армия 87-а пехотна дивизия |
| Битки/войни | Първа световна война Гражданска война в Испания Втора световна война |
| Награди |  Железен кръст 2-ра степен Железен кръст 1-ва степен Кръст на честта  Орден на Короната на Италия Медал за Испанската кампания Източен медал Германски кръст злато[1] Рицарски кръст Кръст за военни заслуги на Австро-Унгария Медал за дългогодишна служба във Вермахта |
| Дата и място на раждане | 26 февруари 1882 г.
|
| Дата и място на смърт | |
| Валтер Лухт в Общомедия | |
Валтер Лухт (на немски: Walther Lucht) е генерал от артилерията на германския Вермахт.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
След като завършва гимназия, през лятото на 1901 г. става част от армията на империята като кадет.
На 18 октомври 1902 г. получава ранг лейтенант. В периода от 1907 до 1910 г. Валтер Лухт служи като адютант на батальона, а на 1 януари 1913 г. е назначен за адютант на полковник.
До началото на Първата световна война, докато учи във военна академия в Берлин, той е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в полк като командир на батарея. До октомври 1914 г. Лухт получава първата си награда „Железен кръст“ втора степен и точно една година по-късно – Железен кръст от 1-ва степен.[2] На 31 март 1932 г. в ранг полковник се пенсионира по здравословни причини.
След 4 години почивка, Лухт отново решава да се върне в армията, като отива на разположение на началника на Генералния щаб на армията.
От октомври 1937 г. до март 1938 г. става командир на артилерията на легион „Кондор“. Той заема тази длъжност през лятото на 1939 г. За успешни действия му е връчен испанският кръст със Златните мечове.
Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]
С избухването на Втората световна война той е прехвърлен да командва 215-ия артилерийски полк. На 17 февруари 1940 г. е повишен до степен генерал-майор. От 6 февруари 1940 г. до ноември 1941 г. той ръководи 44 артилерийски команди. На 8 ноември 1941 г. е назначен за изпълняващ длъжността командир на 87-а пехотна дивизия, като временно замества. На 3 декември 1941 г. отряди на дивизията достигат източния край на гората край село Маслово, като по този начин се приближават до Кремъл на разстояние 33 километра.[3] От март 1942 г. е командир на 336-а пехотна дивизия. На 1 ноември 1942 г. е повишен в генерал-лейтенант.
За успешни отбранителни битки в района на Дон, на 30 януари 1943 г. е награден с Рицарския кръст на Железния кръст.
До 1948 г. е пленник на Съюзниците. На 18 март 1949 г. загива при автомобилна катастрофа близо до Хайлброн.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лухт, Вальтер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |