Василий Аксьонов
| Василий Аксьонов Василий Аксёнов | |
| руски писател | |
 Василий Аксенов и Виктор Некрасов в Орлеан през 1983 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Ваганковско гробище, Пресненски район, Русия |
| Националност |  СССР Русия |
| Работил | писател |
| Литература | |
| Псевдоним | Ваксон Аксон, Гривадий Горпожакс (совместно с О. Горчаковым и Г. Поженяном) |
| Период | 1959 – 2007 |
| Жанрове | разказ, повест, роман |
| Награди | Руски Букър |
| Семейство | |
| Баща | Павел Аксьонов |
| Майка | Евгения Гинзбург |
| Съпруга | Кира Менделева Майя Змеул |
| Деца | Алексей Аксьонов |
| Уебсайт | |
| Василий Аксьонов в Общомедия | |
Василий Павлович Аксьонов (на руски: Василий Павлович Аксёнов) е руски писател.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 20 август 1932 г. в Казан, СССР, в семейството на Павел Василиевич Аксьонов (1899–1991) и Евгения Соломоновна Гинзбург (1904–1977). Бил е третото, най-малко дете в семейството (и единственото общо на родителите си).
Родителите му прекарват дълги години в съветски лагери и той израства в сиропиталище. Завършва медицина в Ленинград през 1956 г.
По време на относителната либерализация в Съветския съюз след смъртта на Йосиф Сталин публикува няколко романа.
През 1980 г. е изгонен в Съединените американски щати, а съветското му гражданство е възстановено едва през 1990 г.
Получава наградата „Руски Букър“ за романа си „Волтерианците и волтерианките“ през 2004 г.[1]
Пише и под общ псевдоним (Гривадий Горпожакс) с Овидий Горчаков и Григорий Поженян („Джин Грин недосегаемият“).
Умира на 6 юли 2009 г. в Москва, Русия.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- „Коллеги“ (1960)
- „Звёздный билет“ (1961)
- „Апельсины из Марокко“ (1963)
- „Пора, мой друг, пора“ (1964)
- „Жаль, что вас не было с нами“ (1965)
- „Затоваренная бочкотара“ (1968)
- „В поисках жанра“ (1972)
- „Ожог“ (1975)
- „Остров Крым“ (1979)
- „В поисках грустного бэби“ (1987)
- „Yolk of the Egg“ (1989)
- „Московская сага“ (1992)
- „Новый сладостный стиль“ (1998)
- „Вольтерьянцы и вольтерьянки“ (2004)
На български
[редактиране | редактиране на кода]- „Остров Крим“. Превод от руски Здравка Петрова. София и Пловдив: Факел Експрес & Жанет-45, 2005, 424 с. (ISBN 954-491-208-8)
- „Московска сага. Кн.1: Поколение на зимата“. Превод от руски Георги Рачев. София: НСМ-Медиа, 2008, 380 с. (ISBN 978-954-8477-58-1)
- „Московска сага. Кн.2: Война и затвор“. София: НСМ-Медиа, 2008, 392 с. (ISBN 978-954-8477-64-2)
- „Московска сага. Кн.3: Затвор и мир“. София: НСМ-Медиа, 2009, 352 с. (ISBN 978-954-8477-75-8)
- „В търсене на жанра“. – сп. „Факел“, 2009, бр.2 и бр.3
- „Москва – ква-ква“. София: Факел Експрес, 2010, 400 с. (ISBN 978-954-9772-70-8)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Марин Бодаков, „Руският Букер“, в. „Култура“, бр. 47, 10 декември 2004 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Мемориален сайт „Остров Аксьонов“
- Василий Аксьонов в Литернет
- Произведения на Василий Аксьонов в
Моята библиотека - „Стига сме подвивали опашка (Ислямският тероризъм и позицията на интелигенцията)“, Превод от руски Людмил Димитров, в. „Култура“, бр. 46/47 (2554), 21 декември 2001 г.
- „Трезв реализъм или благословия на фашизма? (Читатели за статията на Василий Аксьонов „Стига сме подвивали опашка“ – „Московские новости“, бр. 40.)“, Превод от руски Людмил Димитров, в. „Култура“, бр. 46/47 (2554), 21 декември 2001 г.
- „Отиде си Аксьонов, „антиутопичният историк“ на Русия“, в. „Дневник“, 7 юли 2009 г.
- „Василий Аксьонов (1932 – 2009)“, в. „Култура“, бр. 27 (2554), 17 юли 2009 г.
- „Василий Аксьонов: „Американците не харесват иронията“, превод Любов Кронева, сп. „Факел“, 2003, бр.1
|
