Ватник (прякор)
._Mannequin_in_wartime_clothing._Telogreika_quilted_jacket_Red_Army_budenovka_cap_Lofoten_World_War_II_Memorial_Museum_(Lofoten_Krigsminnemuseum)_Svolv%C3%A6r,_Norway_2008.jpg)
Ватник (от ватенка) е политически зареден псевдоним за руски патриоти[1], които подкрепят правителството.[2] Използва се в онлайн жаргон[3]за характеризиране на опоненти с проруски[4]възгледи, най-често в дискусии за руско-украинските отношения[5](вж. прякора „ укроп “) за украинци, които подкрепят Евромайдана и антируската реторика в интернет[6]. Пейоратив [7][8] и дисфемизъм [9], част от речта на омразата.[10] Освен в руския език се среща в латвийски (на латвийски: vatņiks) [11] и украински. Подобно на много дисфемизми, той също се използва като иронично самонаименование.[9]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Прякорът идва от предположението, че ватираното яке (ватенка) е местно руско облекло[12], и се появява за първи път преди Майдана 2014, през 2011[4], под формата на мем „Рашка е квадратно ватирано яке“ в една от групите на социалната мрежа „ВКонтакте“ с либерална ориентация.[13]Графичният дизайн, с очевиден заем от образа на анимационния герой Спондж Боб Квадратни гащи [14], се приписва на Антон Чадски: сива фигура на мъж с квадратна форма на ръкавици с черно око и червен нос, „пример за политически кич“. [15]
Според антрополога и фолклорист М. Д. Алексеевски, [16], мемът отразява „провокативен образ на „ квасен патриот“, ксенофоб и антисемит“.
След 2014 г.
[редактиране | редактиране на кода]Една от поредицата анимационни филми, показани по украинския телевизионен канал „Интер“ през 2014 г. През 2014 г. терминът придобива популярност и се превръща в прякор, използван от привържениците на Майдана за противници в Украйна и руснаци.[13]Вътре в Русия „ватирано яке“ (сега без „Рашка“) започва да се използва по отношение на консервативно настроената част от населението от техните опоненти. В същото време фразата „пълна памучна вата“ в интернет жаргона губи евфемистичното значение „провал“, съществуващо от 2003 г. , а „памучна вата“ стана синоним на „ватирано яке“. [17]
В руско-украинската конфронтация (междуетнически конфликт), наред с прякора „копър“, има и украински аналог на „ватирано яке“ – интернет мем (карикатура) „салник“ („саловник“, „бродирана риза“, „zapadenetz“), който има редица подобни с „ватирано яке“ характеристики и демонстрирани отрицателни знаци, изображението е проектирано под формата на парче тлъстина с признаци на малкоруската култура (чуб, блузки). [18]
Думи на омраза
[редактиране | редактиране на кода]M. A. Krongauz отбеляза, че тази „думи на омраза“ също има социална конотация, тъй като ватираните якета са дрехи на „не най-високите слоеве на обществото“,[3], културолозите Д. А. Радченко и А. С Аршипова посочват семантична двойка с думата „ботуши“ (пренебрежителен жаргонен термин за тесногръд, необразован, „бавен“ човек).[17]Политическото значение на думата „ватирано яке“ не е фиксирано в ежедневната руска реч и се разпространява само в интернет. [19]
На руски език „ватирано яке“ преминава през еволюция, типична за дисфемизма: [20] атакуваната група намира положително значение („ватирани якета са традиционните дрехи на руските войници“) и прие израза като иронично самонаименование (вж. „ гьози“), [21] се появяват стихотворения „Аз съм ватирано яке и колорадо“, „Аз съм ватирано яке от безсмъртния полк“ и песента „Аз съм ватирано яке, аз съм същото колорадо“.[9]
През 2017 г. жител на Саратов е осъден по член 282 от Наказателния кодекс на Руската федерация на 160 часа задължителен труд [22]във връзка с призива му за „уреждане на холокост“. В същото време прокуратурата, за да определи обекта на омразата, оперира с термина „групи лица, за чието номиниране се използва думата памук/памучна вата“. [23]
В музиката
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Белов 2016, с. 401: „Ватником называют пророссийского патриота“.
- ↑ Белов 2016, с. 401: „поддерживающего действующий государственный режим в России“.
- ↑ а б Белов 2016, с. 402.
- ↑ а б Белов 2016, с. 401.
- ↑ Белов 2016, с. 401, 402.
- ↑ Белов 2016.
- ↑ Journals.ku.edu. Fialkova L. L., Yelenevskaia M. The Crisis in Ukraine and the Split of Identity in the Russian-speaking World (англ.) Folklorica, Journal of the Slavic, East European, and Eurasian Folkore Association. – University of Kansas, 2016. – Vol. 19. – ISSN 1920-0242. – doi:10.17161/folklorica.v19i1.5721. Посетен на 15 април 2022
- ↑ Devlin A. M. Lard-eaters, gay-ropeans, sheeple and prepositions: lexical and syntactic devices employed to position the other in Russian online political forums (англ.) Russian Journal of Communication (англ.) рус. – 2016. – Vol. 9, no. 1. – P. 53 – 70. – ISSN 1940 – 9419. – doi:10.1080/19409419.2016.1219642.
- ↑ а б в Радченко, Архипова 2018, с. 210.
- ↑ Радченко, Архипова 2018, с. 197.
- ↑ La.lv. Vija Beinerte. Vai ir iespējams sarunāties ar „vatņiku“? (латыш.). Latvijas Avīze (17 октомври 2014) Посетен на 15 април 2022
- ↑ Белов 2016, с. 401: „В основе… представление о ватнике как исконно русской одежде“.
- ↑ а б Ляшенко, Федюнина 2017.
- ↑ Радченко, Архипова 2018, с. 201.
- ↑ Сорокин 2015, с. 22.
- ↑ Алексеевский 2013, с. 16 – 17.
- ↑ а б Радченко, Архипова 2018, с. 202.
- ↑ Агитационные материалы как средства информационной войны в условиях невооруженного политического конфликта. Устич А. А., Громакова В. Г. Моделирование и трансформация социальной реальности посредством агитационных материалов в условиях невооруженного политического конфликта. – М.: Российская инженерная академия, 2018. – С. 87, 102, 122. – 134 с. – ISBN 978-5-6040260-4-5.
- ↑ Белов 2016, с. 403.
- ↑ Радченко, Архипова 2018, с. 214: „Присвоение дисфемизма в украинском дискурсе оказывается … продуктивным приемом“.
- ↑ Радченко, Архипова 2018, с. 211.
- ↑ Bbc.com. В Саратове вынесли приговор автору комментариев о „ватниках“. Русская служба Би-би-си. Посетен на 15 април 2022
- ↑ Snob.ru. Жителя Саратова будут судить за унижение человеческого достоинства „ватников“. Посетен на 15 април 2022
- Цитирана литература
- Алексеевский, М. Д. Рашка – Квадратный ватник: виртуальный персонаж и коллективное творчество в Сети. Визуальное и вербальное в народной культуре. Тезисы и материалы Международной школы-конференции. Москва – Переславль-Залесский, М.: РГГУ, 2013. с. 16 – 17. – 339.
- Белов, В. А. Некоторые лексические процессы в российском политическом дискурсе (на материале российских Интернет-газет) Т. 72, № 2. 2016. с. 383 – 411.
- Деминова, Демваино, В. Ю, М. А. Политическое явление „Ватничество“, Ресурсы средств массовой информации Алтайского края в формировании патриотических установок молодежи: Материалы региональной научной конференции. Барнаул: Пять плюс, 2017. Архив на оригинала от 2023-01-16 в Wayback Machine.
- Кафтан, В. В. Деконструкция духовной ценности Великой Победы. Экономика и управление в XXI веке: наука и практика. 2015. с. № 2. 49 – 57.
- Ляшенко, Федюнина, И. В., И. Э. Этнические прозвища русских в украинской и российской блогосферах. Научный результат. Вопросы теоретической и прикладной лингвистики. 2017. с. Вып. 11, № 1.
- Радченко, Архипова, Д. А., А. С. Укроп и ватник: „язык вражды“ российско-украинского конфликта как нападение и защита. Ab Imperio, 2018. с. № 1. – С. 191 – 220.
- Сорокин, А. А. Трансформация массового сознания в условиях наступления виртуального политического пространства. Вестник БДПУ, 2015. с. № 1. – С. 20 – 23.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ватник (прозвище)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |