Направо към съдържанието

Виктор Ерофеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виктор Ерофеев
Виктор Ерофеев през 2023 г.
Виктор Ерофеев през 2023 г.
Роден19 септември 1947 г. (76 г.)
Националност Русия
Активен период1979 – до днес
Жанрроман, повест, разказ, есе
Известни творби„Живот с идиот“ (1980),
„Руска красавица“ (1990),
„Добрият Сталин“ (2004)
Уебсайтerofeyev.ru
Виктор Ерофеев в Общомедия

Виктор Владимирович Ерофеев (на руски: Ви́ктор Влади́мирович Ерофе́ев) е съвременен руски писател, литературовед, радио- и телевизионен водещ.

Виктор Ерофеев е роден на 19 септември 1947 г. в Москва. Син е на съветския дипломат Владимир Ерофеев. Част от детството си прекарва с родителите си в Париж.

През 1970 г. завършва филологическия факултет на Московския държавен университет, а през 1973 г. – аспирантура в Института за световна литература.

Прочува се след публикацията на своето есе върху творчеството на Маркиз дьо Сад в списание „Вопросы литературы“.

През 1979 г. е изключен от Съюза на писателите заради организирането на самиздатския алманах „Метрополь“.

По разказа на Виктор Ерофеев „Живот с идиот“ композиторът Алфред Шнитке пише опера, премиерата на която се състои в Амстердам през 1992 г. През 1993 г. по същия разказ е заснет едноименен филм (режисьор Александър Рогожкин).

Виктор Ерофеев е член на Руския ПЕН център. Лауреат на наградата на името на Владимир Набоков (1992), кавалер на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013)[1].

Виктор Ерофеев е главен редактор на изданието The Penguin Book of New Russian Writing.

От февруари 1998 до август 2011 г. е автор и водещ на телевизионното предаване „Апокриф“ (ТВ канал „Культура“).

От 2003 г. води предаването „Eнциклопедия на руската душа“ по Радио „Свобода“.

През 2008 г. участва в реалити шоуто „Последният герой“ (руският аналог на американското реалити „Survivor“).

През януари 2014 г. участва в издание на предаването „Дилетанти“ по ТВ канала „Дождь“, където изказва мнението, че е трябвало Ленинград да бъде оставен на армията на Третия райх, за да бъде спасен животът на повече негови жители.[2][3][4]

  • Тело Анны или Конец русского авангарда. М., Московский рабочий, 1989, 64 с.
  • В лабиринте проклятых вопросов. М., Советский писатель, 1990.
  • Russkaja красавица. М., СП „Интербук“, 1990.
  • Попугайчик. М., Огонёк, 1991.
  • Русская красавица. М., АО Политекст, 1992.
  • Русская красавица. Ставрополь, 1992.
  • Избранное или Карманный апокалипсис. Третья волна, 1994.
  • Русская красавица. М.-Тверь, 1994.
  • В лабиринте проклятых вопросов. Тверь, 1996.
  • Жизнь с идиотом. М., СП „Интербук“, 1991, 256 с.
  • Страшный суд. Тверь, 1996, 576 с.
  • Русская красавица. М., Подкова, 1998.
  • Энциклопедия русской души. М., Подкова, 1999.
  • Мужчины. М., Подкова, 1999.
  • Бог Х.. М., Зебра Е, 2001.
  • Пупок. М., Зебра Е, 2002.
  • Русская красавица. М., Зебра Е, 2005.
  • Избранные. М., Зебра Е, 2006.
  • Русский апокалипсис. М., Зебра Е, 2008.
  • Свет дьявола. М., Зебра Е, 2008.
  • Акимуды. Рипол, 2012.
  • Тело. Арт Ком Медиа, 2015.
На български
  • Добрият Сталин. Превод от руски Иван Тотоманов. Пловдив: Жанет-45, 2005, 327 с. ISBN 954-491-252-5[5]
  • Живот с идиот. Разкази. София: Факел Експрес, 2008, 204 с. ISBN 978-954-9772-53-1
  • Мъжете – тирани, мъжете – под чехъл. София: Факел Експрес, 2015[6]
Интервюта
Статии