Направо към съдържанието

Виктор Понеделник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виктор Понеделник
1998 год
Лична информация
Роден
Виктор Владимирович Понеделник
22 май 1937 г.
Починал5 декември 2020 г. (83 г.)
Ръст180 см
Постнападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1956–1958
1959–1960
1961
1961–1965
1966
Общо:
Ростселмаш
СКА Ростов
ЦСКА Москва
СКА Ростов
Спартак Москва
58
45
0
114
0
217
(32)
(17)
(0)
(37)
(0)
(86)
Национален отбор
1960–1966 СССР29(20)
Треньор
1968–1969 Ростселмаш
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Виктор Понеделник в Общомедия

Виктор Понеделник е съветски футболист и треньор. Легенда на СКА Ростов и националния отбор на СССР. Вкарва победния гол за „Червената армия“ на финала първото европейско първенство през 1960 г. срещу Югославия, с който и донася титлата на съюза.

Юноша е на Буравестник, където треньор му е Иван Гребенюк. Първият му професионален отбор е Ростселмаш. През 1958 за първи път е повикан в националния отбор на СССР, ставайки първият футболист, играещ в „Клас Б“ с повиквателна за „Сборная“. През 1959 преминава в другия голям клуб от Ростов – СКА. Виктор става една от звездите на ростовските армейци. През 1960 е повикан в националния отбор на СССР и дебютира с хеттрик срещу отбора на Полша. Участва на първото европейско първенство, където вкарва 2 гола и става голмайстор. Отбелязва победният гол на финала срещу Югославия, в който СССР побеждава с 2 – 1. Виктор се утвърждава като централен нападател на „червената армия“ и в първите си 5 мача отбелязва 7 попадения. След фурора на европейското е трансфериран в ЦСКА Москва. Месец след като преминава в столичните „армейци“, Понеделник престава да се появява на тренировки[1] и се връща в родния си Ростов на Дон, където поддържа форма преди на полусезона да му е разрешено отново да играе за СКА Ростов. През 1962 вкарва 8 гола, а отборът му е с най-много отбелязани попадения в шампионата. По това време Понеделник е и капитан на отбора[2]. Редовно попада под номер 1 в списък „33 най-добри“. През 1964 отново участва на европейско първенство, но този път СССР остава на второ място, след загуба от Испания на финала. През 1966 преминава в Спартак Москва като играе само в контроли, защото изтърпява наказание за местното първенство. Целта пред Виктор е да играе на световното първенство в Англия, но не попада в групата поради заболяване от астма. Решава да спре с футбола след като качва килограми и се разболява от апендицит.

След края на кариерата си за кратко е треньор на Ростселмаш. Работи като журналист в „Советский спорт“ и ежеседмичника „Футбол“. В периода 1984 – 1990 е главен редактор на вестник „Футбол-Хокей“. Освен това е автор на 4 книги: „Любовь моя, футбол“, „Штрафная площадка“, „Мяч – в ворота“ и „Исповедь центрального нападающего“. На негово име е кръстена детско-юношеската школа в Ростов на Дон.

Умира на 5 декември 2020 г.[3]