Направо към съдържанието

Винцент Шикула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Винцент Шикула
Vincent Šikula
Роден19 октомври 1936 г.
Починал16 юни 2001 г. (64 г.)
Професияписател, поет, драматург, сценарист
Националност Чехословакия,
 Чехия
Активен период1965 – 2001
Жанрлирика, исторически роман, детска литература, мемоари, драма, биография
Направлениенатурализъм
Награди„заслужил артист“

СъпругаАлика Шикулова
Анна Блахова-Шикулова
ДецаВероника, Агата, Елена, Михал
Уебсайт

Винцент Шикула (на чешки: Vincent Šikula) е словашки поет, драматург и писател, автор на произведения в жанрове социална драма, исторически роман, лирика, детско-юношеска литература и биография.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 октомври 1936 г. в Дубова, Чехословакия, в бедно многолюдно семейство на горски работник. Учи в Дубова, а 11-годишен е изпратен в мисионерско училище в манастир в Нитра и се подготвя за свещеник. През 1948 г. обаче манастирските училища са затворени по време на антирелигиозна кампания и той завършва средно образование в Нитра. В периода 1956 – 1959 г. учи валдхорна в Държавната консерватория, но не става професионален музикант.[1][2][3][4][5]

След дипломирането си, служи една година в армията. После в периода 1960 – 1964 г. работи като учител по музика в Училището за народно изкуство в Модра, като едновременно е органист в църквата в Иванка при Дунажи. В периода 1967 – 1968 г. работи като редактор в списание „Ромбоид“. В периода 1969 – 1973 г. работи като драматург в словашкото филмово производство. От 1973 г. до 1992 г., когато се пенсионира, работи като редактор в издателство „Словенски списовател“ в Братислава. В периода 1994 – 1999 г. е председател на Асоциацията на словашките писатели. През 1979 г. е удостоен със званието „заслужил артист“.[1][2][3][4][5]

Заедно с работата си като учител започва да пише разкази. Първата му книга, сборникът с репортажи и разкази от военния живот „На концерти не се пляска“ (Na koncertoch sa netlieska), е издадена през 1964 г. Същата година е издаден и вторият му сборник с разкази „Може да си поставя бунгало“ (Možno si postavím bungalov). Разказите в тях развиват темата за младия мъж, търсещ ролята си в живота, неговите лични преживявания, впечатления и чувства.[1][2][3][4][5]

Първият му роман „С Розарка“ от 1966 г. е „баладичен прозаичен текст“ за умствено увредено момиче, в което въпреки зрялата ѝ възраст остава закодирана детска визия за света. Романът получава наградата на международния ПЕН клуб. Историите, публикувани в сборника му „Не на всеки хълм има таверни“ (Nebýva na každom vŕšku hostinec) от същата година, описват житейските истории на хора от социалната периферия, които често са надарени с голяма вътрешна сила. Следващият му сборник с разкази „Въздухът“ (Povetrie) се фокусира върху по-нататъшните преживявания на героите от предишните му прозаични текстове. Освен познатото проникване в емоционалния свят на персонажите, той развива и сериозни до трагични мотиви в прозата.[1][2][3][4][5]

През 70-те години е издадена трилогията му „Майстори“ (1976 – 1979). Тя описва събитията от Словашкото национално въстание и Втората световна война и техните последици, както се възприемат и преживяват в словашката провинция. През 1978 г. е издаден романтичният му роман „Авлигата“, а през 1980 г. автобиографичната му книга „Лиески“ (Liesky), представяща части от живота му в края на 50-те. Следващият му роман, „Войник“ (Vojak) от 1981 г., е за съдбата на военноинвалид. През 1983 г. излиза историческият му роман „Матей“ (Matej) за писателя и поет Матей Хребенд, както и колекцията от есета „Ноктюрно“.[1][2][3][4][5]

В следващите години публикува различни разкази, повести и романи, от които се отличават разказите от сборника „Менует през пости“ и романите „Орнамент“ и „Роза на вятъра“ (Veterná ružica), изобразяващи съдбата на малките хора без влияние върху голямата история, които често стават нейни жертви.[1][2][3][4][5]

Автор е на книги за за деца и младежи, сред които книгите за юноши – „Ваканция с чичо Рафаел“, историята на десетгодишно селско момче, което се учи да свири на хелигона – стар вид туба (екранизирана през 1980 г.) и „Дура, поздрави Дура“ (1978), и тези за малки деца – „Малките пилешки яйца“ (1981), „За мъдрия петел“ (1984), „Августин и камбаната“ (1996) и „Приказките на Медард“ (1997). Има и няколко стихосбирки.[1][2][3][4][5]

Произведенията му са характерни с автентичното разказване на истории, включващи емоционално оцветени герои с искрена връзка с хората, природата и трайните житейски ценности. Емоционалността, колоритността и поетичните детайли в тях придават нотка на лиризъм в творчеството му.[1][2][3][4][5]

Винцент Шикула умира внезапно от сърдечна недостатъчност на 16 юни 2001 г. в Модра, Словакия. Погребан е в Дубова. На 29 октомври 2004 г. на гроба му е открит паметник с автор скулптора Александър Илечко с участието на президента на Словашката република Иван Гашпарович. На родната му къща през 2006 г. е поставена паметна плоча.[1][2][3][4][5]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи и новели[редактиране | редактиране на кода]

  • S Rozárkou (1966)[1][2][3][4][5]
    С Розарка : 2 новели, изд.: „Народна култура“, София (1983), прев. Стойка Кайракова
  • Vlha (1978)
    Авлигата, изд.: „Народна култура“, София (1980), прев. Матилда Бераха
  • Vojak (1981)
  • Matej (1983) – за писателя и поет Матей Хребенд
  • Anjel Gabriela (2000)
  • Udri pastiera (2001) – незавършен
  • Tam, kde sa cesta skrúca (2002)
  • Požehnaná taktovka (2003)

Поредица „Майстори“ (Majstri)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Majstri (1976)[1][2][3][4][5]
  2. Muškát (1977)
  3. Vilma (1979)

Поредица „Орнамент“ (Ornament)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ornament (1991)
    Орнамент, изд. „Матом“ (2004), прев. Димитър Стефанов
  2. Veterná ružica (1995)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Na koncertoch sa netlieska (1964) – сборник с репортажи и разкази от военния живот[1][2][3][4][5]
  • Možno si postavím bungalow (1964) – разкази
  • Nebýva na každom vŕšku hostinec (1966) – разкази
  • Povetrie (1968) – разкази
  • Heroické etudy pre koňa (1987)
  • Pastierska kapsička (1990)
  • Pôstny menuet (1994)
    Менует през пости : Седем новели, изд. „Матом“ (1999), прев. Димитър Стефанов

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Z domu na kopci (1983)[1][2][3][4][5]
  • Zo zanedbanej záhrady (1993)
  • Bubeník september (1998)
  • Za odchodom orgovánu (2003)

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Pán horár má za klobúkom mydleničku (1965)[1][2][3][4][5]
  • Ďuro, pozdrav Ďura (1966)
  • Prázdniny so strýcom Rafaelom (1978)
    Ваканция с чичо Рафаел, изд.: „Народна младеж“, София (1968), прев. Григор Ленков
  • Vajíčko sliepky liliputánky (1981)
  • O múdrom kohútikovi (1984)
  • Rozprávky a rozprávania (1996)
  • Medardove rozprávky (1997)
  • Vladko a pes (2000)
  • Vincúrko (2001)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Liesky (1980) – автобиография
  • Nokturná (1983) – книга с размисли, авторски признания, интервюта и литературни портрети

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1972 Ľalie poľné
  • 1980 Otec ma zderie tak či tak – по книгата „Ваканция с чичо Рафаел“
  • 1981 Mandula – тв филм, история
  • 1984 Sikuliáda – тв филм, история

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vincent Šikula в Уикипедия на словашки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​