Направо към съдържанието

Вълчо Жикич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вълчо Жикич
Вуча Жикић
сръбски революционер
Роден
Починал

Вълчо или Велчо Жикич или Джикич (на сръбски: Велчо, Вук, Влчо, Вуча Жикић, Џикић) е важна фигура в Първото сръбско въстание. Той е основател, строител и командир на укрепването на Делиград.

Роден е в 50-те или 60-те години на XVIII век в гостиварското село Маврово, тогава в Османската империя. Като младеж заминава за Шумадия, където се занимава с механджийство. По време на Австро-турската война (1787-1791) и създаването на Кочина крайна се включва във въстанието и е приет за австрийски фрайкор. При падането на Крайната се оттегля с австрийската войска като капитан и участва във Френско-австрийската война.

При избухването на Първото сръбско въстание в 1804 година, Жикич със своя племенник Кузман напуска Австрия, като се отказва от военната си пенсия, и заминава за Сърбия като доброволец. Възползвайки се от офицерския си опит, се отдава на укрепването на Делиград, която остава непревзета до края на въстанието в 1813 г.[1] Вуча Жикич загива на 14 април 1807 г. в схватка с османците.[2][3][4]

  1. Шанчеви из I српског устанка // Споменици културе у Србији. Посетен на 22 септември 2013 г.
  2. Атлагић, Марко. Карађорђе и Цинцари // Историјски архив Ниш. Архивиран от оригинала на 2013-09-28. Посетен на 22 септември 2013 г.
  3. Милићевић, М. Ђ. Поменик знаменитих људи у српскога народ новијега доба, Београд, 1888, 641.
  4. Пандиловић, С. Велчо Жикић, Братство, XX и XIII, Београд 1908, 439-464