Направо към съдържанието

Генчо Филипов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Филипов.

Генчо Филипов
български зограф
Роден
Икона на „Възкресение Христово“ от Г. Филипов. Надписи: отгоре „Воскресение Христово“, отдолу „Ръка Генчо Филип(ов), Габрово, 1857 г.“ и над него в черно „Сия икона изкупи Петър Минчов от Габрово, поп Петков зет... И Неню Станюв Халата“. Българският трикольор в ръката на Христос вероятно е от по-късно.

Георги (Генчо) Филипов, известен като Арнаут, е български зограф от първата половина на XIX век, иконописец от Дебърската художествена школа.[1]

Роден е в Дебърско, тогава в Османската империя. Преселва се в Габрово.[1][2]

Рисува заедно с Иван Попрайков в храма „Свети Георги“ на Гложенския манастир.[3] Там Попрайков е автор на царските и апостолските икони, а Генчо Филипов - на царските двери. След разрушаването на църквата в 1929 година иконостасът е пренесен в новата, построена в 1931 година. През 1827 или 1828 година Попрайков и Филипов сключват договор за десетки икони за новата тетевенска църква „Вси Светии“. След това Попрайков и Филипов завършват 3 реда с малки празнични икони за църквата „Света Петка“ във Видраре. Филипов е автор на иконота „Богородица всех скорбящих радост" в Соколския манастир, рисувана в 1832 г. по руски извод за икони, донесен от Попрайков от Бабадаг.[4]

Работи в църквата „Свето Благовещение" при Девическия манастир в Габрово (1832). Негови икони има в църквите „Свети Илия“ в Севлиево (1833).[5] Филипов е автор на иконата на Свети Тома от църквата „Свети Йоан Предтеча“ (1834), като в образа на Свети Йоан, в дрехите му и миниатюрите около него има архаични елементи.[2] Икони на Филипов има в църквата „Свети Никола“ в Долен – „Свети Георги“ (1835), „Света Богородица“, „Възнесение Илиево“, „Свети Никола“, „Св. св. Петър и Павел“, Свети Атанасий и други.[1][2][6]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
  2. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 544.
  3. Божков, Атанас, редактор. Тревненска художествена школа. Доклади и съобщения от научната конференция, посветена на Тревненската художествена школа и нейното изучаване. 30-31 октомври 1980 г. Габрово-Трявна, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 85.
  4. Божков, Атанас, редактор. Тревненска художествена школа. Доклади и съобщения от научната конференция, посветена на Тревненската художествена школа и нейното изучаване. 30-31 октомври 1980 г. Габрово-Трявна, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 86.
  5. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 410.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 410.