Направо към съдържанието

Герхард Баркхорн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герхард Баркхорн
германски генерал

ЗваниеГенерал-лейтенант
Години на служба1937 - 1945; 1956 - 1976 г.
Прякор„Герд“ (на немски: Gerd)
Служи на Ваймарска република
Нацистка Германия
ФРГ
Род войскиЛуфтвафе
Луфтвафе
Военно формированиеJG 2, 2./JG 52, JG 6, JV 44
КомандванияII./JG 52, JG 6
Битки/войниВтора световна война
НаградиРицарски кръст с Дъбови листа и Мечове

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
8 януари 1983 г. (63 г.)
ПогребанТегернзе (Германия), Федерална република Германия
Герхард Баркхорн в Общомедия

Герхард „Герд“ Баркхорн (на немски: Gerhard Barkhorn) е вторият по резултатност пилот-ас на Луфтвафе след Ерих Хартман. Има над 1104 бойни полета и има 301 бала от сваляне или повреда на противникови самолети [1] на германо-съветския фронт, в състава на знаменитата 52-ра ескадра (JG 52).

Ранен живот и постъпване в армията

[редактиране | редактиране на кода]

Герхард Баркхорн е роден на 30 март 1919 г. в Кьонигсберг, Източна Прусия. През 1937 г. се присъединява към немското Луфтвафе.

Втора световна война (1939-1945)

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Въздушната битка за Британия лети с JG 2 където, не само че не постига никаква победа, ами в продължение на няколко дни е свален два пъти. Единият път е улучен в масления радиатор от един „Спитфайър“. С труд и мъка успява да задържи своя Ме 109 над Дувърските скали и поема над Канала към дома, когато е атакуван повторно, при което машината му е довършена.[2] Баркхорн я изтегля нагоре за да скочи с парашут. За щастие един от ескадрилните му другари наблюдава падането му във водата и изпраща военен катер за спасяването му. Баркхорн е изваден от водата тъкмо навреме, тъй като един английски морски спасителен катер вече се е устремил към него! След този, за щастие без последствия, инцидент Баркхорн никога вече не прибягва до помощта на парашута, а предпочита да остане в ударената машина и да я приземи по корем. Осем пъти му се налага да върши това за времето, през което е на фронта.

Месершмит Ме 109 G-6 на гупа II/JG52, ноември 1943 г.

През август 1940 г. Баркхорн пристига в група ІІ/JG 52. Едва при 120-ия си боен полет, на 2 юли 1941 г., постига първата си победа. Той действително е „най-късно развилият се“! На 23 август 1942 г. оберлейтенантът[3] получава Рицарския кръст за 59-ата[4] си победа, а пет месеца по-късно сваля 100-тния си противник. На 11 януари 1943 г. по случай 120[5] си победа е удостоен с Дъбовите листа, а на 30 ноември става петият летец-изтребител, постигнал 200 победи.[6] Трети поред, на 13 февруари 1944 г. к-н Баркхорн докладва 250 си победа, за което на 2 март е отличен с Мечовете към Рицарския кръст. След това групенкомандор Герхард Баркхорн става най-резултатният изтребител в Луфтвафе, плътно следван от Ерих Хартман. На 1 май е повишен в чин майор.[7]

Веднъж, през лятото на 1944 г., Баркхорн се завръща от боен полет, който е шести за деня. Виждайки голяма група руски бомбардировачи, с боен завой се устремява в атака. Изтощението си казва думата и той забравя да изпълни основното изтребително правило: винаги се оглеждай след себе си. Отзад и отгоре се приближава една „Аерокобра“, която надупчва Ме 109 с картечен и оръдеен огън. С ранявания в десния крак и ръка, Баркхорн прекарва 4 месеца в болница.[8][9] За това време Хартман настига победите му и излиза напред в класацията, като успява да запази първенството до края на войната. Спекулира се с това дали евентуално в „Аерокобрата“ не е седял руският ас Александър Покришкин и Баркхорн не е една от 59-те му победи.

Когато през есента на 1944 г. Баркхорн се завръща от болницата на фронта, неговата част е прехвърлена междувременно в Унгария. През януари 1945 г. той става комодор на JG 6Хорст Весел“. Към края на войната лети в Галандовия JV 44 на Ме 262.[10]

След военни години (1956-1976)

[редактиране | редактиране на кода]

В следвоенните ВВС на Германия Бундеслуфтвафе той е комодор на съединение от реактивни изтребители. Преминал в оставка като генерал-лейтенант, на 8 януари 1983 г. става жертва на трагична транспортна злополука. Погребан е заедно с жена си в гробището в град Тегернзе, Бавария[11]

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • ((de)) Bergström, Christer (2007). Barbarossa – The Air Battle: July–December 1941. London: Chervron/Ian Allan. ISBN 978-1-85780-270-2.
  • ((de)) Bergstrom, Christer (2007). Stalingrad – The Air Battle: November 1942 – February 1943. London: Chervron/Ian Allan. ISBN 978-1-85780-276-4.
  • ((de)) Bergström, Christer (2007). Kursk – The Air Battle: July 1943. London: Chervron/Ian Allan. ISBN 978-1-903223-88-8.
  • ((de)) Bergstrom, Christer & Pegg, Martin (2003). Jagdwaffe: The War in Russia: January–October 1942. London: Classic Colours. ISBN 1-903223-23-7.
  • ((de)) Weal, John (2003). Bf 109 Aces of the Russian Front. Oxford: Osprey Publishing Limited. ISBN 1-84176-084-6.
  • ((de)) Weal, John, (2006). Bf 109 Defense of the Reich Aces. Osprey Publishing. ISBN 1-84176-879-0.
  • ((de)) Weal, John (1998). Focke-Wulf Fw 190 Aces of the Russian Front. Oxford: Osprey. ISBN 1-85532-518-7.
  • ((de)) John Weal (2004). Aviation Elite Units: Jagdgeschwader 52 The Experten. Osprey Publishing Limited. ISBN 1-84176-786-7
  • ((de)) Die Wehrmachtberichte 1939–1945 Band 2, 1. Januar 1942 bis 31. Dezember 1943 (in German). München: Deutscher Taschenbuch Verlag GmbH & Co. KG, 1985. ISBN 3-423-05944-3.
  • ((de)) Die Wehrmachtberichte 1939–1945 Band 3, 1. Januar 1944 bis 9. Mai 1945 (in German). München: Deutscher Taschenbuch Verlag GmbH & Co. KG, 1985. ISBN 3-423-05944-3.
  • ((de)) Helden der Wehrmacht – Unsterbliche deutsche Soldaten. München, Germany: FZ-Verlag GmbH, 2004. ISBN 3-924309-53-1.
  1. Bergstrom 2008, p. 86.
  2. Weal 2004, p. 35.
  3. Bergstrom 2008, p. 27.
  4. Weal 2003, p. 59.
  5. Weal 2003, p. 25.
  6. Weal 2003, p. 73.
  7. Weal 2003
  8. Bergstrom 2008, p. 56.
  9. Aces of the Luftwaffe: Gerhard Barkhorn // Архивиран от оригинала на 2013-01-20. Посетен на 2013-05-05.
  10. Weal 2006
  11. [1]