Горско Ново село
Горско Ново село | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 579 души[1] (15 март 2024 г.) 37,8 души/km² |
Землище | 15,317 km² |
Надм. височина | 110 m |
Пощ. код | 5075 |
Тел. код | 061502 |
МПС код | ВТ |
ЕКАТТЕ | 17213 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Велико Търново |
Община – кмет | Златарица Петър Ганев (БСП – Обединена левица; 2023) |
Кметство – кмет | Николинка Хаджиева – ДПС |
Адрес кметство | |
ул. Георги Димитров 31. Тел.: 061502 217 | |
Уебсайт | www.gorskonovoselo.eu |
Горско Ново село е село в Северна България. То се намира в община Златарица, област Велико Търново.
География
[редактиране | редактиране на кода]Районът в географско отношение се отнася към северната част на склоновете на Еленска Стара планина, така нареченият Предбалкан. Той е изграден от планински хребети и хълмове, пресечени от речни долини. Горско ново село има около 430 къщи и около 600 жители с постоянен и настоящ адрес. Две трети от населението са помаци (мюсюлмани) – преселници през 70-те години на миналия век от различните краища на Родопите и съседните общини.
История
[редактиране | редактиране на кода]Горско Ново село е основано по време на турското робство. В края на XIV и началото на XV век, турските войски са разрушавали всичко българско, без никаква милост. В тези трудни години жителите на Горско Ново село – в местността Юртлука, не издържали на непрекъснатите нападения от освирепелите турски хайки и потърсили убежище на друго място.
Най-удобното място за заселване се оказало близката вековна гора, където е и сегашната територия на Горско Ново село. Гората дава нужното убежище на измъчените от турската армия, българи. Първите къщи са построени в най-североизточната част на селото. От вековната гора няма останали дървета.
В землището на с. Горско Ново село през 2002 г. е открита средновековна църква (XIII – XIV век). Църквата се намира в местността „Юртлука“. През 2002 година иманяри са попаднали на историческата находка. Официалните археологически проучвания са започнали през 2004 година. Стенописите на църквата са били добре запазени и наподобявали тези на Трапезица. В северната част на преддверието на църквата е разкрит гроб на дете – предполага се че е било или на ктитора на църквата, или на заможно семейство – според археолозите. Разкопките и обекта са консервирани, ламарините от навеса над църквата са откраднати, а сравнително добре запазените допреди няколко години стенописи са почти заличени.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 548 | 100,00 |
Българи | 433 | 79,01 |
Турци | 59 | 10,76 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 19 | 3,46 |
Неотговорили | 32 | 5,83 |
Строеж на къщите в миналото
[редактиране | редактиране на кода]Къщите са били строени в средата на дворното място, за да имат по-добра защита от нападатели. Първите къщи са били строени без мазета и без да бъде спазван някакъв архитектурен стил. Основите им били с дребен камък и зид с керпич. Стените били прътове от дъб и ясен. Измазвани са с белилна пръст. Покривите са изграждани от дървена паянтова конструкция покрити с турски керемиди. Единственото което било масивно са оджаците и камините. Къщите са били двуетажни, с основи от камък, а стените от дървен плет измазани с белилна пръст. Първия етаж се състоял от обор и маза. В мазетата били изградени отделения за склад (хамбар). Горните етажи се състояли от спалня, кухня и одая (стая без прозорец). Хигиената не е била на високо ниво, нямало е бани.
Архитектурния стил на селото се е променил след XV и XVI век. Преселниците, които идвали от други балкански села, са внесли нов елемент. По хигиенични и по удобни за живеене жилища. Оборите са изолирани напълно от общата жилищна сграда в новопостроените жилища. Къщите са строени до улиците. Основите са вкопавани в земята, около метър дълбочина. Каменните зидове до два метра над земята. В тази част са приземните стаи за живеене, мазетата и дюкянчетата. Върху здрав гредоред, над каменните зидове, са оформени вторите етажи. При тях се забелязва лек настъп навън, който оформя по-хубавия архитектурен стил, също така увеличава жилищната площ на втория етаж. Стените в горната част са били плетени, а в долната обшити с дървена ламперия от дебели дъски. Покривите са строени по-добре, отново покрити с турски керемиди. Спазвани са по големи наклони над 8 градуса и навеси до два метра, които предпазвали мазилките от влагата и дъждовете. Допълнително към къщите на земно ниво, са строени стаи за битови нужди като пекарна за хляб (пещ), лятна кухня, стая за хранене и други. Започва да се въвежда Тревненския и Еленския стил в строенето на къщите. Както в град Елена и в Горско Ново село са правени на отделни места по улиците, калдъръми от речни камъни. На много къщи е правена външна и вътрешна орнаментика от дърво и керамика. Разпределението на етажите по видове стаи се определяло от големината на семейството или неговото препитание. В дворовете, освен къщи са били строени и плевниците, оборите, курниците, навесите за селскостопанските сечива и други битови сгради.
Културни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В селото има действащо читалище „Пробуждане 1902”, което е основано на 02.02.1902 година. То има над 120-годишна дейност. Нито един общо селски празник не минава без участие на самодейците в селото. През този над 120 годишен период, в работата на читалището е имало върхови моменти и падения. От 1999 г. читалището развива активна дейност. Събрани са отново две певчески групи. Едната е за изворен фолклор, а другата за автентичен родопски фолклор. Художествен ръководител и солист на групата „Извор от Родопа“ е Росица Стефанова.
Участията на самодейните групи към НЧ „Пробуждане 1902” в различните фолклорни изяви са световен, европейски, международен и балкански шампионати по фолклор. През 2009 година в град Смолян, групата „Извор от Родопа“ печели златен плакат, а на международния фолклорен шампионат в Слънчев бряг, печели сребърен медал.
Основното училище в селото - „Христо Ботев“ е закрито през 2017 г. и не функционира от тогава.
Целодневната детска градина в селото - „Слънце“ е действаща и работи.
В селото има два паметника:
- Паметник на загиналите във войните за освобождение на България - в центъра
- Братска могила на 9 нисши чина от 42-ри Якутски полк, убити на 6 октомври 1877 г. при Дурна дере (с. Росно) и 5 нисши чина от 43-ти Охотски полк, убити на 21 – 26 декември 1877 г. при с. Синанци (изселено 1880 г.) и с. Козлубик (Сливовица) - намира се в двора на църквата
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът на селото е първата неделя след Архангеловден - (8 ноември).
Сертификат от НАСА
[редактиране | редактиране на кода]През 2002 година, Марин Кържилов родом от Горско Ново село, изпраща до централата на НАСА, DVD с видео и информация за местоположението, природата и забележителностите на Горско Ново село. Информацията е качена на космическата совалка "Дискавъри", която отпътува за планетата Марс. От НАСА изпращат сертификат. Събитието по връчване на сертификата е широко отразено от националните медии. Това е единственото малко населено място у нас, което може да се похвали със слава извън пределите на Земята.[4]
История на изборите за кмет от 1995 г. до днес
[редактиране | редактиране на кода]Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, съкращаване, цитиране на източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Година | Кандидати и гласове в 1 тур | Издигнати от | Кандидати и гласове във 2 тур | Избран за кмет |
---|---|---|---|---|
1995 г.
1-ви тур - 29-10-1995 г. 2-ри тур - 12-11-1995 г. |
1. Владимир Маринов Вълев - 186
2. Мария Илиева Бакалова - 178 3. Васил Иванов Винчев - 75 |
1. "Глас народен - БЗНС, ДП"
2. "БСП, БЗНС, Ал. Стамболийски, ПК Екогласност" 3. Инициативен комитет |
1. Владимир Маринов Вълев - 220
2. Мария Илиева Бакалова - 230 3. Васил Иванов Винчев - 21 |
Мария Илиева Бакалова |
1999 г.
1-ви тур - 16-10-1999 г. |
1. Стефан Христов Димитров - 12
2. Николай Николов Николов - 259 3. Христо Дончев Балкански - 89 4. Михаил Ангелов Михайлов - 15 |
1. "Зелена партия в България"
2. "Българска Евролевица" 3. "Български Земеделски народен Съюз 4. "Обединени Демократични Сили" |
не се провежда | Николай Николов Николов |
2003 г.
1-ви тур - 26-10-2003 г. 2-ри тур - 02-11-2003 г. |
1. Ахмед Шефкетов Тасимов - 12
2. Юлиян Севдалинов Кипров - 5 6. Атанас Маринов Дечев - 8 7. Сали Юсеинов Кавръков - 27 8. Николай Кънчев Николов - 97 9. Атанас Цонев Атанасов - 20 11. Захаринка Иванова Каменова - 28 12. Румен Кирилов Денев - 34 16. Николай Николов Николов - 88 19. Шакир Шевкетов Тасимов - 19 |
1. "Съюз на Демократичните Сили"
2. "Българско движение Национален идеал за единство 6. "ВМРО - Българско национално движение" 7. "Българска социалистическа партия" 8. "Зелена партия в България" 9. "Движение за права и свободи" 11. "Българска социалдемокрация" 12. Независим 16. "Национално движение Симеон Втори" 19. "Български земеделски народен съюз" (БЗНС) |
8. Николай Кънчев Николов - 214
16. Николай Николов Николов - 158 |
Николай Кънчев Николов |
2007 г.
1-ви тур - 28-10-2007 г. 2-ри тур - 04-11-2007 г. |
2. Димка Йорданова Узунова - 104
7. Николай Николов Николов - 18 9. Сали Юсеинов Кавръков - 86 11. Володя Стефанов Стефанов - 42 12. Захаринка Иванова Каменова - 147 |
2. "ВМРО-БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ"
7. "БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ" 9. "БСП-БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ" 11. "ДПС-ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ" 12. "НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ СИМЕОН ВТОРИ - НДСВ" |
2. Димка Йорданова Узунова - 195
12. Захаринка Иванова Каменова - 217 |
Захаринка Иванова Каменова |
2011 г.
1-ви тур - 23-10-2011 г. 2-ри тур - 30-10-2011 г. |
8. Антон Филипов Боянов - 26
17. Борис Цонев Рахнев - 126 23. Захаринка Иванова Каменова - 79 25. Сали Юсеинов Кавръков - 121 |
8. "БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ"
17. "ВМРО - БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ" 23. "ЛИДЕР" 25. "ЗАЕДНО ЗА ОБЩИНА ЗЛАТАРИЦА", "ДПС", "СДС" |
17. Борис Цонев Рахнев - 178
25. Сали Юсеинов Кавръков - 213 |
Сали Юсеинов Кавръков |
2015 г.
1-ви тур - 25-10-2015 г. |
1. Захаринка Иванова Каменова - 60
2. Димитрина Стефанова Костадинова - 65 5. Васил Асенов Бачков - 20 6. Сали Юсеинов Кавръков - 32 7. Николинка Атанасова Хаджиева - 192 |
1. ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ
2. АБВ /АЛТЕРНАТИВА ЗА БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ/ 5. ГЕРБ 6. РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК 7. МК "БЪДЕЩЕ ЗА ЗЛАТАРИЦА" |
не се провежда | Николинка Атанасова Хаджиева |
2019 г.
1-ви тур - 27-10-2019 г. |
43. Сали Юсеинов Кавръков - 77
55. Николинка Атанасова Хаджиева - 268 |
43. ГЕРБ
55. "ДПС-ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ" |
не се провежда | Николинка Атанасова Хаджиева |
2023 г.
1-ви тур - 29-10-2023 г. |
7. Сали Юсеинов Кавръков -
57. Николинка Атанасова Хаджиева - |
7. ГЕРБ
57. "ДПС-ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ" |
Други
[редактиране | редактиране на кода]-
Църквата св. Арахангел Михаил, с. Горско ново село
-
Панорама с. Горско ново село
-
Сертификат от НАСА
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Горско ново село има футболен отбор – Ботев (Горско ново село)[6]
Към момента отборът е в „Б“ ОГ Велико Търново – южна подгрупа.
Изследвания
[редактиране | редактиране на кода]- Средновековната църква край Горско Ново село
- Μиглена Прашкова. Новоразкрити стенописни фрагменти в средновековната църква в Горско ново село. – В: Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. Ред. и съст. Бисерка Пенкова. С., НИМ, 2011[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Църква в местността „Юртлука“ – с. Горско Ново село
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ БОРБА БГ, Галина. Адрес: На село! Славата на Горско Ново село се разнася в космоса от совалката „Дискавъри“, но за 25 г. населението се е стопило три пъти // 08.10.2021. Посетен на 2023-10-25.
- ↑ Помаци в България
- ↑ Пълна информация за футболен клуб Ботев (Горско ново село)
- ↑ Проучване и реставрация на стенописни фрагменти от разкрита средновековна църква край с. Горско ново село, общ. Златарица
|