Гросглокнер

Гросглокнер
	Гросглокнер
	Местоположение на картата на Австрия Тирол Координати: 47°04′28.3″ с. ш. 12°41′37.86″ и. д. / 47.074528° с. ш. 12.69385° и. д.
Общи данни
Местоположение	Австрия
Част от	Алпи
Надм. височина	3798 m
Изкачване
Първо изкачване	28 юли 1800 Мартин Райхер
	Гросглокнер в Общомедия

Гросглокнер (на немски Grossglockner), наричан „царят на източните Алпи“,^[1] е връх в Алпите, който със своите 3798 m, е най-висок както на хребета Висок Тауерн, така и в цяла Австрия.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на границата между провинциите Каринтия и Тирол. По северните му склонове е разположен Пастерце, най-големият ледник в Източните Алпи. Това е типичен карлинг с класическа форма на четиристенна пирамида.^[2] Стените са стръмни, поради което не са плътно покрити с лед. До него се намира по-ниският Клайнглокнер (тоест „малък Глокнер“) с височина 3770 м.

Върхът е част от масива Глокнер, който заема централна позиция във Висок Тауерн.^[3] Издига се на два километра от билото, затваряйки от юг големият циркус на Пастерце. Известен е с невероятната си панорама, която покрива площ от 150 000 кв. км. От него се виждат:

Регенсбург, град на брега на Дунав, на 135 км на север;
Триглав, най-висок връх в Юлийските Алпи, на 120 км на югоизток;
Ортлес, връх в Ретийските Алпи, на 100 км на югозапад;
голяма част от Паданската низина, от масива Шумава и от Швабското плато.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името се споменава за първи път в сегашния си вид на карта от 1581 г. Около 1780 г. французинът Белсазар Аке, преподавател в университета в днешния град Любляна, прави пръв опит за изкачване. След това превземането на върха става въпрос на чест за австрийците, тъй като той е най-разпознаваем, макар и не най-висок (тогава най-висок е бил Ортлес, който днес е в Италия). Първото изкачване на Монблан през 1786 г. е още един стимул.

Първите австрийски опити за изкачването му са предприети през 1799 г. от група ентусиасти и двама местни водачи. През лятото на 1800 г. се осъществява втора експедиция от 62 души. Начело са граф Франц фон Салм и принцът-епископ на Гурк.^[4] Те успяват да се изкачат на 28 юли.

До 1918 г. Гросглокнер е частна собственост.