Гюмюрджински снежник
| Гюмюрджински снежник | |
  Местоположение на картата на Гюмюрджинско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Кърджали, Северна Гърция) |
| Част от | Родопи (Източни Родопи) |
| Най-висок връх | Картал даъ (Орлица) (на Българска територия е връх Вейката с 1463 м) |
| Надм. височина | 1510 m |
Гюмюрджински снежник (до 29 юни 1942 г. Гюмурджийски Карлък, Гюмурдински Карлък, Гюмюлджински Карлък, до 27 април 1946 г. Снежник)[1] е планински рид в южната част на Източните Родопи, на юг от горното поречие на река Върбица, на територията на България Област Кърджали и Северна Гърция.
Ридът се простира от запад на изток на около 27 – 30 км, а ширината му достига до 15 км. На север, на българска територия, склоновете му са по-полегати и по-дълги и се спускат към горното поречие на река Върбица, а на юг, на гръцка територия, се издига като стена над Гюмюрджинската (Комотинска) низина. На югозапад (също на гръцка територия) дълбоката долина на река Сушица (влива се в Егейско море) го отдела от планината Момчил, част от Западните Родопи. На запад чрез седловината Три камъка (550 м) се свързва с рида Жълти дял, а на изток чрез седловината Маказа (682 м) се свързва с рида Мъгленик (последните два рида са части от Източните Родопи). По цялото протежение на билото му между гранични пирамиди от 1 до 18 на запад от връх Вейката и от 1 до 31 на изток (на самия връх е пирамида №4) преминава участък от държавната ни граница с Република Гърция.
Целият рид е ограничен от север и юг от резки, стръмни разседни склонове с праволинейни очертания. Изграден е от кристалинни скали – гнайси и шисти. Най-високата му точка е връх Картал даъ (Орлица) (1510 m)[2], разположен на гръцка територия, на около 1 km южно от държавната граница. На българска територия най-високият му връх е Вейката (1463,3 м), който е и най-южната точка на България (). По цялото си протежение ридът е вододел между водосборния басейн на река Върбица и реките, вливащи се директно в Егейско море. От него води началото си най-големият приток на Върбица Чорбаджийска река (Къзълач), а на юг, на гръцка територия – река Аксу. Ридът е и сериозна климатична преграда за топлите средиземноморски въздушни маси. Преобладават кафяви планинско-горски почви и е покрит с широколистни гори.
По северните му склонове в България са разположени 23 села: Априлци, Бързея, Горно Кирково, Горно Къпиново, Горски извор, Джерово, Долно Къпиново, Домище, Дрангово, Дружинци, Завоя, Каялоба, Кирково, Китна, Костурино, Кремен, Крилатица, Кушла, Лозенградци, Чакаларово, Чичево, Шумнатица и Яковица, а на гръцка територия – селата Каламбаки, Калотичо, Керасия, Мелитена, Поа и Полиантон.
По източното подножие на рида, по долината на Лозенградска река (десен приток на Чорбаджийска река) е изградено ново модерно шосе, което през новооткрития ГКПП „Маказа“ (2013 г.) продължава в Гърция.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-99. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1657.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 160.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 67.
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 489. (на гръцки)