Дворцов преврат от 1762 година

Екатерина II от балкона на Зимния дворец приветства гвардията и народа в деня на държавния преврат, с който застава начело на Руската империя.

Дворцовият преврат от 28 юни (9 юли нов стил) 1762 година е един от поредицата дворцови преврати в Русия от XVIII век, в резултат на който император Петър III е свален от трона и съпругата му Екатерина II се възкачва на престола.

Държавният преврат от 1762 година има значителни разлики от предишните дворцови преврати, надхвърляйки по измерението си „стените на двореца“ и границите на гвардейските казарми, спечелвайки безпрецедентна широка подкрепа от различни слоеве от населението на столицата и Русия. Екатерина, която подкрепя узурпацията на властта, си спечелва епитета „Велика“, даван само на още един монарх в руската история – Петър Велики.

Причини

След след смъртта на Елисавета Петровна Петър III експресно върши редица действия, които предизвикват негативно отношение на офицерския корпус към него и подозрения в предателство към народните интереси:

1. отказ от всички руски завоевания по време на Седемгодишната война – сключване на неизгоден за Русия мирен договор с Прусия с връщане на последната от Русия на окупираните ѝ земи, включително Източна Прусия, които „милостиви актове“ стават ноторно известни в историографията като „чудото на Бранденбургския дом“; като по този начин се обезсмислят всички загуби понесени от руската армия и не само по време на войната;
2. подготовка за династична война с Дания за Шлезвиг, която за офицерския корпус е напълно безсмислена за Русия, като по този начин в съюз с Прусия Русия се противопоставя на своя дългогодишен съюзник Дания заради Шлезвиг. Шлезвиг е отнет от предците на император Петър III, като самият император възнамерява да тръгне на поход начело на руската гвардия за отвоюването на Шлезвиг;
3. неуважително отношение към Православната църква – Петър III обявява секвестирането на имуществото на Руската православна църква; премахването на монашеската собственост върху земята, споделяйки свои планове за реформа на църковните обреди със забраната на иконите.

Към всичко това се добавя и капризния характер на императора – участник в неприлични забавления. По-късно мемоаристите го характеризират като невеж и малоумен русофоб, напълно неспособен да управлява, камо ли империя като Русия. На неговия фон Екатерина изглежда повече от благоприлично – умна, начетена, редовно посещаваща църковни служби и благосклонна към висшата аристокрация, за разлика от съпруга си.

Повод

Като повод за преврата служи заявлението на Петър към Екатерина, че ще се разведе с нея, за да се ожени за любимата си Елисавета Воронцова. Петър се отнася изключително грубо към съпругата си и на 30 април, по време на галавечеря по случай сключването на мира с Прусия, има публичен скандал. Императорът, в присъствието на целия дворцов и дипломатически корпус, нарича пред всички на масата Екатерина на френски «folle» (глупачка, луда жена) и Екатерина се разплаква. Причина за обидата е нежеланието на Екатерина да пие на тост от Петър III, след което враждебността между съпрузите достига кулминацията си. Вечерта на същия ден императорът издава заповед да арестуват императрицата и само намесата на фелдмаршал Георг Лудвиг фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп, вуйчо на Екатерина и брат на майка ѝ, спасява Екатерина.

Конспиратори

В заверата и подготовката на заговора най-активни са тримата братя Орлови (от които най-големият е любовник на Екатерина и баща на детето ѝ) и гвардейските офицери начело лайбгвардейските Измайловски и Преображенски полкове. Сред висшите имперски сановници най-предприемчиви в заверата са Никита Панин като възпитател на младия Павел Петрович и бъдещият московски губернатор Михаил Волконски. В последния момент инициативата е подкрепена от Кирил Разумовски, хетман на Войско Запорожское и президент на Руската академия на науките, който е и любимец–фаворит на своя Лайбгвардейски Измайловски полк.

Детронирането на Петър III не е без чуждестранна логистика според някои автори. Те твърдят, че Екатерина се обръща проформа с искане за финансова подкрепа към французите и британците, с цел да сондира намеренията им. Французите се отнасят с недоверие към искането ѝ да заеме 60 хиляди рубли, не вярвайки в сериозността на плана ѝ, докато британците заради Хановер и изпращат 100 хиляди рубли, което впоследствие вероятно повлиява на отношението ѝ към Англия и Прусия и тя изтегля руските войски от Прусия, позволявайки да се случи т.нар. чудо на Бранденбургския дом.

Развитие на заверата

Писмото на разкаянието на бившия съпруг до Величествената Екатерина II, подписано от Петър III като „верен слуга Петров“ (на суверена).

До май 1762 г. промяната на настроението в столицата Санкт Петербург е толкова очевидна, че императорът е посъветван от всички страни да вземе мерки за предотвратяване на възможен заговор, но Петър Фьодорович не осъзнава сериозността на положението си. През май императорът, както обикновено, напуска столицата и се установява в Ораниенбаум, след което положението се успокоява само за да допринесе за окончателната подготовка на заговорниците, които решават да нанесат решителния си удар в момента когато императорът тръгне с армията си към бреговете на Дания.

Датската кампания е планирана за юни. Императорът решава да отложи похода на войските, за да отпразнува именния си ден. Сутринта на 28 юни 1762 г., в навечерието на Петровден, императорът със свитата си тръгва от Ораниенбаум, негова селска резиденция, към Петерхоф, където трябва да се проведе тържествена вечеря в чест на съименника на императора. В навечерието на тържеството в Санкт Петербург се пуска слух, че Екатерина е арестувана, след което започват вълнения в гвардията и един от участниците в заговора, капитан Петър Пасек е арестуван по донос на Петър Измайлов. Братя Орлови се опасяват, че заговорът е разкрит.

В Петерхоф Петър III трябва да бъде посрещнат от съпругата си, защото по протокол императрицата е организатор на тържествата, но до пристигането на двора тя изчезва. След малко става ясно, че Екатерина е напуснала Санкт Петербург рано сутринта в карета с Алексей Орлов, който пристига при нея с новината, че събитията са взели критичен обрат и вече не е възможно да бъдат отлагани. Гвардейските офицери, лоялни към Екатерина, заклеват личния си състав от полковете във вярност към „императрица и самодържец на цяла Русия“. С напредването на събитията все повече офицери и личен състав от лайбгвардейските полкове на „негово величество“ преминават на страната на „нейно величество“ и след като и Сенатът със Светия Синод вземат ясно страна, лайбгвардейците се отправят към Петерхоф. Начело на лайбгвардейците застава императрицата и императорът с характерното си малодушие научавайки за приближаването на гвардията водена от Екатерина отплава за Кронщат с целия императорски двор, придворни дами и т.н. В Кронщат обаче го очаква най-голямата изненада, благодарение на бързината на адмирал Иван Тализин който вече се е заклел във вярност на Екатерина – държавният глава е арестуван с обвинение в държавна измяна заради поставяне на личните над държавните интереси. В резултат от ареста Петър II напълно губи духа си и подписва абдикацията си на 12 юли 1762 година, след което е и убит при неясни обстоятелства.

Последствия

Скоро след узурпирането на трона от Екатерина, тя елиминира останалите претенденти – Иван VI, който е държан в затвора през 1764 г., и самозванката Княжна Тараканова през декември 1775 г. Въпреки това призракът на покойния й съпруг я преследва със селска война 1773-1775 провокирана от донския казак и самозванец Емелян Пугачов.

Външни препратки

• Коронация императрицы Екатерины Второй.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дворцовый переворот 1762 года“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​