Дедо III (Лужица)
| Дедо III | |
| граф на Ветин | |
.jpg) Дедо на своя гроб | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Починал | |
| Други титли | господар на замък Гройч, граф на Гройч, господар на Рохлиц, маркграф на Лужица, граф на Айленбург и маркграф на Ландсберг |
| Семейство | |
| Династия | Ветини |
| Баща | Конрад I фон Майсен |
| Майка | Луитгард фон Равенщайн |
| Брак | Мехтхилде от Хайнсберг |
| Потомци | Дитрих, Филип, Конрад II, Хайнрих, Госвин, Агнес |
| Дедо III в Общомедия | |
Дедо III Дебелия (на немски: Dedo III, der Feiste, der Fette, * пр. 27 февруари 1142, † 16 август 1190) от род Ветини е като Дедо V граф на Ветин, от 1144 г. господар на замък Гройч, от 1156/1157 г. граф на Гройч и господар на Рохлиц и от 1185/1186 г. маркграф на Лужица, от 1185 г. граф на Айленбург и маркграф на Ландсберг.
Дедо е син на маркграф Конрад I фон Майсен (1098–1157) и на Луитгард фон Равенщайн, родена фон Елхинген († 1145). От 1144 г. той получа, като осиновен син на леля му Берта, наследничката на Горица, господството Рохлиц с фогтай над манастир Наумбург.
Дедо участва в множество военни походи и дворцови събрания на императиор Фридрих I Барбароса в Италия. Той води както братята му политика на заселване подарява манастир във Вехселбург (1168) като гробница за своя фамилен клон, т.нар. Дедониди, където е погребан. След смъртта на брат му Дитрих II през 1185 г. той получава неговото маркграфство Източна марка/Лужица.
Дедо умира на 16 август 1190 г. след несполучлива операция, при която отстранява сланина от тялото си, заради желанието му да участва в поход до Рим и в похода с крал Хайнрих VI против кралство Сицилия (1190–1191).
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Дедо е женен за Мехтхилде от Хайнсберг († 20 януари 1190) и има с нея шест деца:
- Дитрих (* пр. 13 септември 1159, † 13 юни 1207), граф на Зомершенбург и Гройч, също пропст към Магдебург
- Филип (* пр. 13 септември 1159), пропст към Ксантен (1182–1190)
- Конрад II (* ок. 1160, † 6 май 1210), маркграф на Лужица
- Хайнрих († 1174)
- Госвин († 1174)
- Агнес (* ок. 1160/65, † 24/26 март 1195), омъжена за Бертхолд IV фон Андекск, херцог на Мерания († 1204)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Heinrich Theodor Flathe: Dedo. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 17.
- Michael Lindner: Dietrich, Dedo und Konrad von Landsberg – Markgrafen der Ostmark (1156–1210). Eine politisch-herrschaftliche Skizze aus der Zeit des hochmittelalterlichen Landesausbaus, in: Stefan Auert-Watzik, Henning Mertens: Peripherien sächsischer Geschichte: Mitteldeutschland, Seeburg und Landsberg als Herrschafts- und Kulturräume der Ekkehardiner und Wettiner 743–1347, Halle 2011, S. 267–290.
- Michael Lindner: Dedo V. In: Sächsische Biografie. Herausgegeben vom Institut für Sächsische Geschichte und Volkskunde, bearb. von Martina Schattkowsky.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Markgrafen von Meissen 1123-1428, markgrafen der Lausitz 1136-1185, 1210-1288 (Wettin), MedLands
- Dedi V. der Feiste Graf von Groitzsch, Genealogie Mittelalter