Декартов лист
Декартов лист е вид равнинна алгебрична крива, с уравнение в декартови координати:
- при
и в полярни координати:
- ,
където e ъгълът между радиус-вектор към точка от кривата и абсцисната ос.
Декартовият лист има параметрично представяне:
- ,
където е тангенсът на ъгъла между радиус-вектора и абсцисната ос.
Кривата е симетрична относно правата y = x. Ролята на нейна асимптота играе правата g = -x – a. В точка O декартовият лист има двойна точка и допирателните в нея са координатните оси.
Лицето на областта, заградено от примката, е равно на лицето на областта между кривата и асимптотата. Заедно те са равни на .
Декартовият лист е частен случай при на по-широк клас криви с уравнение . При кривата се разпада на две части, като примката се обособява в отделна затворена равнинна крива, а при примката и точката на самопресичане изчезват.[1]
Кривата е въведена и първо изследвана от Рене Декарт през 1638 г., става известна от кореспонденция между Декарт и Ферма. Декарт е изследвал основно примката, а пълната форма на кривата е определена през 1692 г. от Кристиан Хюйгенс и Йохан Бернули. Декарт използва названието „лист“ (feuille), а названието „Декартов лист“ е наложено от Даламбер.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Декартов лист в електронния учебник по диференциална геометрия на проф. Г. Станилов, ФМИ-СУ, архив на оригинала от 29 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070929133554/http://www.fmi.uni-sofia.bg/projects/daad/ebooks/diffgeom/chapter5-1.html, посетен на 22 септември 2006
- „Математически енциклопедичен речник“, В. Гелерт, Х. Кестнер, З. Нойбер, ДИ Наука и изкуство, София, 1983
- „Математический энциклопедический словарь“, Ю. В. Прохоров, „Советская энциклопедия“, Москва, 1988
- „Математически термини“, Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984