Направо към съдържанието

Джеймс Ърл Джоунс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джеймс Ърл Джоунс
James Earl Jones
американски актьор
Джеймс Ърл Джоунс (2001)
Джеймс Ърл Джоунс (2001)
Роден
Аркабътла, Мисисипи, САЩ
Починал
Етносафроамериканци
Религиякатолицизъм
Националност САЩ
Учил вМичигански университет
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1953-2021
Семейство
БащаРобърт Ърл Джоунс
МайкаРут Конъли
СъпругаДжулиън Мари
(1968-1972; развод)[1]
Сесилия Харт
(1982 – 2016; смъртта ѝ)[2]
ДецаФлин Ърл Джоунс[3]
Уебсайт
Джеймс Ърл Джоунс в Общомедия

Джеймс Ърл Джоунс (на английски: James Earl Jones) е американски актьор[4] с дълга кариера и множество награди. С дълбокия си и отличителен глас озвучава Дарт Вейдър в поредицата „Междузвездни войни“, която е една и от най-известните му роли.

През 1971 г. е номиниран за Оскар за ролята на Джак Джеферсън в „Голямата бяла надежда“. На следващата година става първият чернокож актьор, изиграл президент на САЩ във филма The Man.[5] Джеймс Ърл Джоунс озвучава Муфаса в анимационния филм „Цар Лъв“.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс Ърл Джоунс е роден в Аркабутла, Мисисипи, на 17 януари 1931 г. Майка му е учителка и прислужница, а баща му – боксьор, иконом и шофьор. В интервюта споделя, че и двамата му родители са от смесен афро-американски, ирландски и индиански произход.[6] Баща му напуска семейството малко след раждането му и по-късно става театрален и филмов актьор в Ню Йорк и Холивуд.[7] Отгледан е от родителите на майка си, с които се премества във фермата им в Дъблин, Мичиган. Изживява тежко промяната и започва да заеква. Тръгвайки на училище спира да общува и проговаря отново едва в гимназията.[8] Заслугата за това да сложи край на мълчанието си отдава на учителя си по английски Доналд Крауч, който открива, че има дарба да пише стихове и го подканва да чете поезия на глас пред класа си.[9]

Завършва селското училище „Диксън“ в Бретрен, Мичиган, през 1949 г., след което посещава щатския университет, преди да се присъедини към Корпуса за подготовка на офицери от запаса. Завършва университета през 1955 г. с бакалавърска степен по изкуства.[10] Завършва училище за рейнджъри и е назначен в щаба и ротата на щаба на 38-ма полкова бойна група. Преди уволнението си е повишен в първи лейтенант. Започва работа в театъра „Рамсдел“ в Манисти, Мичиган, най-напред като сценичен дърводелец, а между 1955 и 1957 г. е актьор и режисьор. В първия си актьорски сезон в „Рамсдел“ влиза в образа на Отело[11] и до средата на 60-те години участва в различни постановки на Шекспир, превръщайки се в един от най-известните шекспирови актьори по това време. За превъплъщението си в боксовия шампион Джак Джонсън в отличената с „Пулицър“ драматична пиеса „Голямата бяла надежда“ на Хауърд Саклър през 1969 г. печели наградата „Тони“ за най-добър актьор в театрално произведение.[12]

През 1974 г. Джоунс си партнира с Даян Карол във филма "Клодин", като и двамата получават широко признание от критиците и номинации за Златен глобус за своите изпълнения.[13] През 1977 г. за пръв път влиза в емблематичната си роля на Дарт Вейдър, когото озвучава в „Междузвездни войни: Нова надежда“, „Империята отвръща на удара“ (1980) и „Завръщането на джедаите“ ( 1983). По негова собствена молба името на Джоунс не фигурира в кредитите на първите два филма от космическата сага на Джордж Лукас, но е включено в надписите на третия филм, а при преиздаването му, и в тези на специалното издание на първия филм от 1997 г.[14] Отново през 1977 г. е отличен с награда "Грами" за най-добър албум с декламация (spoken word) за „Велики американски документи“. През 1991 г. печели две награди "Еми" – за най-добър актьор за ролята си в Gabriel's Fire и за най-добър актьор в поддържаща роля в Heat Wave.[15] През 1992 г. е награден с Националния медал на изкуствата от президента Джордж Х. У. Буш.[16] В средата на 90-те години на XX в. е диагностициран с диабет тип 2.[17]

Джоунс е гласът на заставките на Си Ен Ен „Това е CNN“, „Това е CNN International“ и на сутрешното шоу на телевизионния канал New Day в продължение на години.[18] Той е дългогодишен говорител на „Бел Атлантик", а по-късно на „Върайзън“ и „Дайрект ТВ“. Дава гласа си на откриването на летните олимпийски игри през 2000 г. и 2004 г. за отразяването на Ен Би Си и записва текста на 27-те книги от Новия завет в аудиокнигата „Джеймс Ърл Джоунс чете Библията“.[19]

През 2009 г. е удостоен с наградата на Гилдията на актьорите за цялостния си принос за киното и телевизията,[20] а през 2011 г. получава почетната награда на Американската филмова академия.[21] През март 2022 г. бродуейският театър „Корт“ е преименуван на „Джеймс Ърл Джоунс“ в негова чест.[22]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

През 1968 г. Джоунс се жени за актрисата и певица Джулиън Мари, с която се запознава през 1964 г.[23] Развеждат се през 1972 г. и нямат деца.[24] От 1982 до 2016 г. е женен за актрисата Сесилия Харт, от която има син на име Флин Ърл Джоунс.[25][26] Харт умира на 16 октомври 2016 г. от рак на яйчниците.[27] Джоунс умира осем години по-късно – на 9 септември 2024 г. – в дома си в Паулинг, Ню Йорк, на 93-годишна възраст.[28]

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие роля режисьор
1964 Д-р Стрейнджлав Dr. Strangelove лейтенант Лотар Зог Стенли Кубрик
1977 Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда Star Wars: Episode IV – A New Hope Дарт Вейдър (глас) Джордж Лукас
1977 Заклинателят 2: Еретикът Exorcist II: The Heretic Кокумо Джон Бурмън
1980 Междузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удара Star Wars: Episode V – The Empire Strikes Back Дарт Вейдър (глас) Ървин Кършнър
1983 Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите Star Wars: Episode VI – Return of the Jedi Дарт Вейдър (глас) Ричард Маркуанд
1988 Пристигане в Америка Coming to America крал Замунди Джафе Джофер Джон Ландис
1989 Поле на мечтите Field of Dreams Терънс Ман Фил Олдън Робинсън
1990 На лов за Червения октомври The Hunt for Red October вице-адмирал Джеймс Гриър Джон Милиус
1992 Патриотични игри Patriot Games Адмирал Джеймс Гриър Филип Нойс
1994 Реална опасност Clear and Present Danger Адмирал Джеймс Гриър Филип Нойс
1994 Цар лъв The Lion King Муфаса
(глас) 		Роджър Алърс
Роб Минкоф
2005 Междузвездни войни: Епизод III - Отмъщението на ситите Star Wars: Episode III – Revenge of the Sith Дарт Вейдър (глас) Джордж Лукас
2006 Страшен филм 4 Scary Movie 4 разказвач Дейвид Зукер

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Black Celebrities with White Partners // 19 май 2014. Архивиран от оригинала на 2017-12-16. Посетен на 11 януари 2015.
  2. ↑ Cecilia Hart, wife of James Earl Jones, has died (LA Times)
  3. ↑ Cecilia Hart, Actress and Wife of James Earl Jones, Dies at 68
  4. ↑ www.imdb.com
  5. ↑ impressio.dir.bg
  6. ↑ Levesque, Carl (August 1, 2002). "Unconventional wisdom: James Earl Jones speaks out". Association Management. The Gale Group. Посетен на 2024-09-10.
  7. ↑ Bandler, Michael J. (March 2008). "This is James Earl Jones". NWA World Traveler. Northwest Airlines. Архивиран от оригинала на 2008-03-20. Посетен на 2024-09-10.
  8. ↑ "James Earl Jones Biography and Interview – Academy of Achievement". www.achievement.org. American Academy of Achievement. Посетен на 2024-09-10.
  9. ↑ Davies-Cole, Andrew (February 18, 2010). "The daddy of them all". Herald Scotland. Архивиран от оригинала на 2011-08-11. Посетен на 2024-09-10.
  10. ↑ McFadden, Robert D. (September 9, 2024). "James Earl Jones, Actor Whose Voice Could Menace or Melt, Dies at 93". The New York Times. Посетен на 2024-09-10.
  11. ↑ "Ramsdell Theatre History". Ramsdell-theater.org. Архивиран от оригинала на 2009-01-04. Посетен на 2024-09-10.
  12. ↑ "The Great White Hope". Internet Broadway Database. Посетен на 2024-09-10.
  13. ↑ "Claudine – Golden Globes". HFPA. Посетен на 2024-09-10.
  14. ↑ Lovece, Frank (March 12, 2008). "Fast Chat: James Earl Jones". Newsday. New York City. Архивиран от оригинала на 2009-12-04. Посетен на 2024-09-10.
  15. ↑ Marx, Rebecca Flint. "James Earl Jones Biography". All Movie Guide. Посетен на 2024-09-10.
  16. ↑ McFadden, Robert D. (September 9, 2024). "James Earl Jones, Actor Whose Voice Could Menace or Melt, Dies at 93". The New York Times.
  17. ↑ Firman, Tehrene (January 4, 2018). "James Earl Jones Discusses His Diabetes for the First Time in Two Decades". Good Housekeeping. Посетен на 2024-09-10.
  18. ↑ Kennedy, Mark. (10.09.2024). "James Earl Jones, acclaimed actor and voice of Darth Vader, dies at 93". Associated Press.
  19. ↑ "James Earl Jones Reads The New Testament – Digital Edition". Архивиран от оригинала на 2014-06-27. Посетен на 2024-09-10.
  20. ↑ James Earl Jones Honored with 2008 SAG Life Achievement Award". SAG-AFTRA. October 2, 2008. Посетен на 2024-09-10.
  21. ↑ "Actor James Earl Jones receives Oscar in London". BBC News. November 14, 2011. Посетен на 2024-09-10.
  22. ↑ Paulson, Michael (March 2, 2022). "Broadway's Cort Theater Will Have a New Name: James Earl Jones". The New York Times. ISSN 0362-4331. Посетен на 2024-09-10.
  23. ↑ As He Readies For His Latest Broadway Return, We Celebrate Over 50 Years of James Earl Jones Onstage - Playbill
  24. ↑ Jones, James Earl. Oxford University Press. ISBN 9780195167795. с. 53–54.
  25. ↑ James Earl Jones: I'll just keep going until I fall over // Metro News. Посетен на 12 март 2014.
  26. ↑ James Earl Jones Biography: Film Actor, Theater Actor, Television Actor (1931– ) // Biography.com (FYI / A&E Networks). Архивиран от оригинала на 2 април 2016. Посетен на 26 април 2016.
  27. ↑ Barnes, Mike. Cecilia Hart, Actress and Wife of James Earl Jones, Dies at 68 // The Hollywood Reporter. 22 октомври 2016. Архивиран от оригинала на 22 октомври 2016. Посетен на 22 октомври 2016.
  28. ↑ "James Earl Jones, Distinguished Actor and Voice of Darth Vader, Dies at 93". Variety. September 9, 2024. Посетен на 2024-09-10.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джеймс_Ърл_Джоунс&oldid=12360161“.