Направо към съдържанието

Джон Хуболт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джон Хуболт
John Cornelius Houbolt
американски инженер
Лунната орбитална среща обяснена от Хуболт
Лунната орбитална среща обяснена от Хуболт

Роден
Починал
15 април 2014 г. (95 г.)

Учил вШвейцарски федерален технологичен институт в Цюрих
Университет на Илинойс в Ърбана-Шампейн
Техника
ОбластКосмическо инженерство
Джон Хуболт в Общомедия

Джон Корнелиус Хуболт (на английски: John Cornelius Houbolt), роден на 10 април 1919 г. в Алтуна, Айова, е пенсиониран космически инженер.

Има основна роля за създаването на концепция за лунна мисия, наречена „Лунната орбитална среща“. Този вариант за провеждане на полета е одобрен от Вернер фон Браун през юни 1961 г. и в началото на 1962 г. е избран за програмата Аполо. Това решение се разглежда, като основно, за да е сигурно че човек ще стъпи на Луната преди края на 60-те години на 20 век.

Хуболт прекарва част от детството си в Джолиет, Илинойс, където учи в местното училище, а по-късно и в колежа Джолиет. Той е учил в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн. Получава бакалавърска (1940) и магистърска (1942) степен по строително инженерство. През 1957 година защитава докторат по технически науки във Федералната висша технична школа, Цюрих, Швейцария. Хуболт започва кариерата си в Националния консултивен комитет по въздухоплаване през 1942 г.

Лунната орбитална среща

[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че основите на концепцията за Лунната орбитална среща са положени още през 1916 г. от Юрий Кондратюк и през 1927 г. от германския ракетен пионер Херман Оберт, НАСА ще осигури първото практическо приложение на концепцията. Някои инженери са били загрижени за орбиталната среща, особено в окололунна орбита, където няма помощни опции в случай на злополука. Хуболт изчислява, че има 50% шанс, човек да бъде изпратен Луната и 1% шанс, да бъде върнат обратно. След много конференции и дебати Вернер фон Браун подкрепя концепцията. Докато някой аспекти от началното приложение не са били много реалистични (4535 кг – тегло на лунния модул, който в крайна сметка става 13 607 кг) се оказва възможно, че една Сатурн V или по-голяма ракета от тогавашните може да изведе тази маса в космоса.