Направо към съдържанието

Джудит Кер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джудит Кер
Judith Kerr
Джудит Кер на Международния Литературен Фестивал в Берлин, 15 септември 2016 г.
Джудит Кер на Международния Литературен Фестивал в Берлин, 15 септември 2016 г.
Родена
Починала
22 май 2019 г. (95 г.)
Националност Англия,
 Великобритания
Работилаписателка, илюстраторка
Литература
Известни творби„Когато Хитлер открадна розовия заек“, „Тигърът дойде на чай“, Историите за котката Мог
НаградиБританска литературна награда за илюстратор на годината (2019)[1], Награда J. M. Barry (2006)[2], Немска награда за юношеска литература (1974)[3]
Семейство
БащаАлфред Кер
МайкаЮлия Вайсман
СъпругТомас Найджъл Нийл (1954 – 2006)
ДецаМатю Нийл, Тейси Нийл
Джудит Кер в Общомедия

Джудит Кер, OBE (на английски: Judith Kerr) е британска илюстраторка и детска писателка от немски произход.

Известна е със своята детско-юношеска трилогия, първата книга от която e „Когато Хитлер открадна розовия заек“ (1971 г.), базирана на историята на собственото ѝ семейство, в която описва бягството от нацистка Германия и живота в изгнание. Книгите са преведени на над 20 езика и част от учебната програма по литература в немските училища[4][5].

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Джудит Кер е родена на 14 юни 1923 г. в Берлин. Тя е дъщеря на театралния критик Алфред Кер и композиторката Юлия Вайсман. Брат ѝ е британският юрист и съдия на Върховния съд на Англия и Уелс Майкъл Кер.

Семейство Кер живее в Берлин до март 1933 година, когато внезапно напуска Германия по съвет на познати, които предупреждават Алфред Кер, че е вероятно новото нацистко правителство да му конфискува паспорта заради еврейския му произход. Живеят няколко месеца в курортното градче Кюснахт наблизо до Цюрих и след това се местят в Париж – в Швейцария Алфред Кер не успява да намери работа, с която да издържа семейството – Швейцарските вестници се стремят към неутралност и никой не иска да отпечатва критика срещу правителството на Хитлер.

В Париж Алфред Кер се надява на по-добри възможности, тъй като говори свободно френски. Очакванията му не се сбъдват и семейството живее в крайна бедност. Двете години във Франция са формиращи за подрастващите Джудит и Майкъл, които научават френски и печелят награди за успехи в образованието си.

Семейство Кер се мести се отново в Лондон през 1936 г., където се установява за постоянно. Финансовата им ситуация не се подобрява значително. Остатъкът от хонорар за филмови права, който им позволява да се преместят, са инвестирани в образованието на Майкъл. Джудит дели с майка си стая в евтин пансион.

По време на Втората световна война Джудит работи като секретарка за Британския Червен кръст.

През 1941 г. започва да посещава вечерни курсове по рисуване и дизайн. След края на войната учителят ѝ по рисуване Джон Фарли я препоръчва за стипендия, която ѝ позволява да продължи образованието си и едновременно с това ѝ осигурява работа като дизайнерка на платове в текстилна фабрика.

Джудит Кер приема британското гражданство през 1947 г. Запознава се с британския сценарист Томас Найджъл Нийл на обяд в стола на ББС през 1952 г. и две години по-късно се омъжва за него. Чрез съпруга си тя също пише сценарии за радио предавания.

След смъртта на Найджъл Нийл през 2006 г. Джудит се съсредоточава отново в писането и илюстрирането на истории за деца.

През 2012 г. Джудит Кер е почетена с офицерска степен на Ордена на Британската Империя заради своя принос към детската литература.

Джудит Кер почива на 22 май 2019 г. на 95-годишна възраст в Лондон след кратко боледуване.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Джудит Кер проявява интерес към рисуване и писане още от ранна детска възраст: пише поеми на трагични теми, които илюстрира сама.

Първата ѝ публикувана творба е детската история The Tiger Came to Tea (Tигърът дойде на чай), която рисува за дъщеря си Тейси.

Обичани във Великобритания са поредицата книжки за Котката Мог, вдъхновени от семейната котка.

В Германия Джудит Кер е най-известна със своята Хитлерова Трилогия – детско-юношески книги за съдбата на едно еврейско семейство във времето, когато нацистите идват на власт в Германия, базирани на собствената ѝ семейна история. Джудит пише книгите за своите деца Матю и Тейси, за да им създаде реалистична представа за живота по времето на Втората световна война. Първата част от трилогията, „Когато Хитлер открадна розовия заек“, е включена в програмата по литература в немски училища като средство за запознаване с и анализ на нацизма в Хитлерова Германия[4][5].

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Детска литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Tiger Came To Tea (1968)
  • Mog the forgetful cat (1970)
  • When Willy Went to the Wedding (1972)
  • Mog's Christmas (1976)
  • Mog and the Baby (1980)
  • Mog in the Dark (1983)
  • Mog and Me (1984)
  • Mog's Family of Cats (1985)
  • Mog's ABC (1986)
  • Mog and Bunny (1988)
  • Mog and Barnaby (1991)
  • How Mrs Monkey Missed the Ark (1992)
  • Mog on Fox Night (1993)
  • Mog in the Garden (1994)
  • Mog's Kittens (1994)
  • Mog and the Granny (1995)
  • Mog and the V.E.T. (1996)
  • Mog's Bad Things (2000)
  • The Other Goose (2001)
  • Goodbye Mog (2002)
  • Goose in a Hole (2005)
  • Twinkles, Arthur and Puss (2007)
  • One Night in the Zoo (2009)
  • My Henry (2011)
  • The Great Granny Gang (2012)
  • Mr Cleghorn's Seal ()

Хитлерова трилогия

[редактиране | редактиране на кода]
  • When Hitler Stole Pink Rabbit (1971) – Немска награда за юношеска литература (1974)
  • The Other Way Round (преименувана впоследствие на Bombs on Aunt Dainty) (1975)
  • A Small Person Far Away (1978)

Други

[редактиране | редактиране на кода]
  • Judith Kerr's Creatures (2013) – автобиография

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Armitstead, Claire. Judith Kerr, beloved author of The Tiger Who Came to Tea, dies aged 95 // The Guardian, 23.05.2019. Посетен на 26.12.2020. (на английски)
  2. ↑ Action for Children’s Arts Awards // The Guardian. Посетен на 26.12.2020. (на английски)
  3. ↑ Deutscher Jugendliteraturpreis // The Guardian. Посетен на 26.12.2020. (на немски)
  4. ↑ а б Spröer, Susanne. Artists After the Escape: Judith Kerr, children's book author at 95 // Дойче Веле, 13.06.2018. Посетен на 26.12.2020. (на английски)
  5. ↑ а б Philpot, Robert. After fleeing Nazi Germany, Judith Kerr became Britain’s favorite storyteller // The Times of Israel, 28.06.2018. Посетен на 26.12.2020. (на английски)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джудит_Кер&oldid=11821266“.