Джуни Александрова

Джуни Александрова
	Джуни Александрова
Родена	3 юни България
Националност	България
Уебсайт	Страница в IMDb

Джуни Александрова е българска актриса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена на 3 юни. Твори от 1962 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Филип Филипов.

Играе на сцените на театрите в Хасково, Враца, в театър „Възраждане“, театър „София“ и театър „Българска армия“.

Най-голяма популярност получава като изпълнител на художествено слово. Гостувала е със свои изпълнения в Берн, Будапеща, Букурещ, Варшава, Залцбург, Коми, Копенхаген, Краков, Лондон, Малмьо, Москва, Прага, Рим, Ставропол и др. Александрова е публикувала статии, есета, поезия и други.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Наташа – „Унижените и оскърбените“ – по Ф. М. Достоевски – реж. Ф. Филипов
Ана – „Всяка есенна вечер“ – Иван Пейчев – реж. Кирил Каменов.
Луиза – „Конникът без глава“ – по Майн Рид – реж. Благой Стратев.
Ерна Бринкел – „Игра без правила“ – Ал. Щейн – реж. Бл. Стратев.
Учителката – „Автобусът тръгва в 18.30“ – М. Величков – реж. К. Каменов.
Изидора – „Конникът без глава“ – по Майн Рид – реж. Николай Колов.
Християния – „Греховната любов на Зографа Захария“ – Павел Спасов – реж. К. Каменов.
Мария Тюдор – „Мария Тюдор“ – Виктор Юго – реж. Н. Колов.
Ханка – „Щедра вечер“ – Вл. Блажек – реж. Евгений Генов.
Луиза – „Учени жени“ – Молиер – реж. Ан. Михайлов.
Нюра – „В деня на сватбата“ – В. Розов – реж. Н. Колов.
Руменова – „Преспанските камбани“ – по Д. Талев – реж. Ев. Генов.
Мария Стюарт – „Мария Стюарт“ – Шилер – реж. Асен Шопов.
Севда – „Време разделно“ – Антон Дончев – реж. Асен Шопов.
Тоня – „Грехове“ – Ед. Володарски – реж. Веселина Ганева.
Жофа – „Дом за най-малкия син“ – Ян Какош – реж. Никола Петков.
Тя – „Той и Тя“ – Щейн – реж. С. Каракашева
Мирчева – „Наградата“ – Драгомир Асенов – реж. Димитриа Гюрова.
Гина – „Лодка в гората“ – Н. Хайтов – реж. Богдан Сърчаджиев.
Войницка – „Вуйчо Ваньо“ – А. П. Чехов – реж. Красимир Спасов.
Евгения Ивановна – „Евгения Ивановна“ – по Л. Леонов и много други.

ТВ театър

„Константин Философ“ (1981) (Димитър Талев) – майката

Рецитали и моноспектакли по собствен сценарии[редактиране | редактиране на кода]

„Лира и тръба“ – по стихове на Христо Ботев, Иван Вазов и писма на Васил Левски.
„Захваща се драмата на Балкански полуостров“ – публицистика на Хр. Ботев.
„Молитва“ – по стихове и проза на П. Яворов.
„Сама жена на път“ – по стихове и проза на Бл. Димитрова
„Обич и мъка“ – по стихове на Л. Стефанова.
„Романтика“ – по стихове и писма на Н. Вапцаров.
„Живей така че...“ – по импресии и разкази на Дамян Дамянов, Л. Стефанова, К. Странджев и др.
„Последна роза“ – спектакъл-рецитал с участието на Таня Масалитинова по стихове и проза на Ана Ахматова.
„Забравени“ – спектакъл с участието на „Нешанъл Арт“.