Дионисий (светец от XIV век)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Дионисий.

---

Свети Дионисий Άγιος Διονύσιος
Икона на Свети Дионисий от XV век от манастира Дионисиат
преподобен
Роден	1316 г. Горенци, Тесалийско княжество
Починал	1388 г. Трапезунд, Трапезундска империя
Почитан в	Източноправославна църква
Празник	25 юни и 25 февруари (стар стил)
Свети Дионисий Άγιος Διονύσιος в Общомедия

Дионисий (на гръцки: Άγιος Διονύσιος) е източноправославен светец от XIV век, основател на светогорския манастир Дионисиат.

Източници

Основните източници за живота на Дионисий са хрисовул на трапезундския император Алексий III Велики Комнин от 1375 година, Житие на преподобния Дионисий, съставено от йеромонах Митрофан в XVI век, Житие на преподобния Дионисий, издадено от Агапий Ландос в сборника „Нов рай“ от 1641 година, което е преработка от Митрофан, направена преди 1644 г. (виж Λαμψίδου. Σ. 105). Тези източници имат някои противоречия, но основните сведения за живота на светеца съвпадат.

Биография

Роден е в 1316 година в костурското село Горенци, което тогава е под властта на Тесалийското княжество на Йоан II Ангел Дука, в средно заможно семейство. По-големият му брат Теодосий се замонашва в Константинопол и по-късно става игумен на манастира Филотей, който тогава е обитаван от български монаси. По време на игуменството му в манастира се установява и брат му Дионисий в 1335 година. В 1346 година Дионисий е ръкоположен за дякон и по-късно в същата година - за йеромонах. В 1347 година Дионисий се оттегля като аскет в една пещера близо до върха Атос. Постепенно около 1350 година около него се събират други аскети и така се създава килията „Стар Предтеча“. Дионисий често нощува на брега, където няколко пъти получава видение на огнен факел. Дионисий разказва за видението си на своя приятел аксет Дометий, който му разтълкува съня като послание, че трябва да построи манастир. В 1370 година е построена кула на брега за защита от пирати.

След като научава, че брат му Теодосий е станал трапезундски митрополит, в 1374 година Дионисий заминава при него, за да може чрез него да изпроси от императора Алексий III Велики Комнин (1349 – 1390) пари за довършване на манастира, което и става. Така е създаден днешният манастир Дионисиат.

Дионисий умира в 1388 година в Трапезунд, по време на третото посещение на брат си. Погребан е тържествено, а придружаващите го монаси се завръщат богато обдарени.

Паметта на Дионисий се чества на 25 юни и 25 февруари стар стил.

Първични източници

• Αγάπιος ὁ Λάνδος. Νέος Παράδεισος. Βενετία, 1872. Σ. 423-433;
• Bίος τοῦ ῾Οσίου Διονυσίου ὑπὸ Μητροφάνους / Ed. Β. Λαούρδας // ΑΠ. 1956. Ν 21. Σ. 43-79;
• Actes de Dionysiou // Ed. N. Oikonomidès. P., 1968. P. 59-61. (Archives de l'Athos; N 4);
• Афонский патерик. Т. 1. С. 535-548;
• Χρυσόβουλλον τοῦ αὐτοκράτορος Τραπεζούντος ᾿Αλεξίου Γ´ τοῦ Μεγάλου Κομνηνοῦ // ῾Ο ῞Οσιος Διονύσιος ὁ κτίτωρ. ῞Αγιον ῎Ορος, 2004. Σ. 90-99.

Литература

• Εὐτύμιος Διονυσιάτης. Συμπληροματικὸς κατάλογος λληνικῶν χειρογράφων ἱ. μ. Διονυσίου ῾Αγίου ῎Ορος // ΕΕΒΣ. 1957. Τ. 27. Σ. 237-271;
• Λαμψίδου ᾿Οδ. Βιογραφικὰ τῶν ἀδελφῶν Διονυσίου κα Θεοδοσίου // ᾿Αρχεῖον ᾿Εκκλησιαστικοῦ κα Κανονικοῦ Δικαίου. 1963. Τ. 18. Σ. 104-124;
• Παπαδόπουλος Σ. Διονύσιος ὁ ᾿Αθωνίτης // ΘΗΕ. Τ. 5. Σ. 9-11;
• ῞Οσιος Διονύσιος ὁ κτίτωρ. ῞Αγιον ῎Ορος, 2004.