Теодосий Трапезундски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свети Теодосий
Άγιος Θεοδόσιος
Theodosius of Trebizond 1765 Fresco from the exonarthex of Philotheou monastery.jpg
Стенописно изображение на Теодосий от екзонартекса на католикона на „Филотей“ от 1765 г.
преподобен
Роден 1300 г.
Починал 1392 г. (92 г.)
Почитан в Източноправославна църква
Празник 11 януари

Теодосий (на гръцки: Άγιος Θεοδόσιος) е източноправославен светец от XIV век, трапезундски митрополит.[1][2][3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Основните източници за живота на Теодосий са хрисовул на трапезундския император Алексий III Велики Комнин от 1375 година и житията на брат му Дионисий – Житие на преподобния Дионисий, съставено от йеромонах Митрофан в XVI век, Житие на преподобния Дионисий, издадено от Агапий Ландос в сборника „Нов рай“ от 1641 година, което е преработка от Митрофан, направена преди 1644 г. (виж Λαμψίδου. Σ. 105).[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1300 година в костурското село Горенци, което тогава е под властта на Тесалийското княжество на Йоан II Ангел Дука, в средно заможно семейство. Получава класическо образование в Патриаршията в Константинопол. Ръкоположен е за презвитер, след което се установява на Света гора, в манастира Филотей, който тогава е обитаван от български монаси. По-късно става игумен на манастира и по време на игуменството му в 1335 година в манастира се установява и брат му Дионисий.[2]

Теодосий е пленен от пирати, но е откупен от християни и се озовава отново в Константинопол, където става игумен на Манганския манастир, а по-късно в 1370 година – трапезундски митрополит.[4] След като научава, че брат му Теодосий е станал трапезундски митрополит, в 1374 година Дионисий заминава при него, за да може чрез него да изпроси от императора Алексий III Велики Комнин (1349 – 1390) пари за довършване на манастира, което и става. Така е създаден днешният манастир Дионисиат.[1][2]

Теодосий умира в 1392 година в Трапезунд.[2]

Паметта на Теодосий се чества на 11 януари стар стил.[2]

Първични източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Αγάπιος ὁ Λάνδος. Νέος Παράδεισος. Βενετία, 1872. Σ. 423-433;
  • Bίος τοῦ ῾Οσίου Διονυσίου ὑπὸ Μητροφάνους / Ed. Β. Λαούρδας // ΑΠ. 1956. Ν 21. Σ. 43-79;
  • Actes de Dionysiou // Ed. N. Oikonomidès. P., 1968. P. 59-61. (Archives de l'Athos; N 4);
  • Афонский патерик. Т. 1. С. 535-548;
  • Χρυσόβουλλον τοῦ αὐτοκράτορος Τραπεζούντος ᾿Αλεξίου Γ´ τοῦ Μεγάλου Κομνηνοῦ // ῾Ο ῞Οσιος Διονύσιος ὁ κτίτωρ. ῞Αγιον ῎Ορος, 2004. Σ. 90-99.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Εὐτύμιος Διονυσιάτης. Συμπληροματικὸς κατάλογος λληνικῶν χειρογράφων ἱ. μ. Διονυσίου ῾Αγίου ῎Ορος // ΕΕΒΣ. 1957. Τ. 27. Σ. 237-271;
  • Λαμψίδου ᾿Οδ. Βιογραφικὰ τῶν ἀδελφῶν Διονυσίου κα Θεοδοσίου // ᾿Αρχεῖον ᾿Εκκλησιαστικοῦ κα Κανονικοῦ Δικαίου. 1963. Τ. 18. Σ. 104-124;
  • Παπαδόπουλος Σ. Διονύσιος ὁ ᾿Αθωνίτης // ΘΗΕ. Τ. 5. Σ. 9-11;
  • ῞Οσιος Διονύσιος ὁ κτίτωρ. ῞Αγιον ῎Ορος, 2004.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Зографски, Д. Света гора – Зографъ въ миналото и днесъ. София, Издава Зографскиятъ мънастиръ, 1943. с. 48.
  2. а б в г д е Православная энциклопедия. Т. XV. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2007. ISBN 978-5-89572-026-4. с. 248 – 249.
  3. Το βιβλιδάριο του Σωτήρη Γ. Γεωργιάδη „Ο εκ Κορησού Καστοριάς Άγιος Διονύσιος, κτίτορας της ομώνυμης μονής του Αγίου Όρους“.. // Φως της Καστοριάς, 16 ноември 2013. Посетен на 18 март 2017.
  4. Όσιος Θεοδόσιος ηγούμενος Μονής Φιλόθεου εν Άθω και Επίσκοπος Τραπεζούντος. // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 18 март 2017.
? трапезундски митрополит
(1370 – 1392)
?
     Портал „Македония“         Портал „Македония