Теодосий Трапезундски
| Свети Теодосий Άγιος Θεοδόσιος | |
 Стенописно изображение на Теодосий от екзонартекса на католикона на „Филотей“ от 1765 г. | |
| преподобен | |
|---|---|
| Роден | 1300 г. |
| Починал | 1392 г. |
| Почитан в | Източноправославна църква |
| Празник | 11 януари |
Теодосий (на гръцки: Άγιος Θεοδόσιος) е източноправославен светец от XIV век, трапезундски митрополит.[1][2][3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Основните източници за живота на Теодосий са хрисовул на трапезундския император Алексий III Велики Комнин от 1375 година и житията на брат му Дионисий – Житие на преподобния Дионисий, съставено от йеромонах Митрофан в XVI век, Житие на преподобния Дионисий, издадено от Агапий Ландос в сборника „Нов рай“ от 1641 година, което е преработка от Митрофан, направена преди 1644 г. (виж Λαμψίδου. Σ. 105).[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1300 година в костурското село Горенци, което тогава е под властта на Тесалийското княжество на Йоан II Ангел Дука, в средно заможно семейство. Получава класическо образование в Патриаршията в Константинопол. Ръкоположен е за презвитер, след което се установява на Света гора, в манастира Филотей, който тогава е обитаван от български монаси. По-късно става игумен на манастира и по време на игуменството му в 1335 година в манастира се установява и брат му Дионисий.[2]
Теодосий е пленен от пирати, но е откупен от християни и се озовава отново в Константинопол, където става игумен на Манганския манастир, а по-късно в 1370 година – трапезундски митрополит.[4] След като научава, че брат му Теодосий е станал трапезундски митрополит, в 1374 година Дионисий заминава при него, за да може чрез него да изпроси от императора Алексий III Велики Комнин (1349 – 1390) пари за довършване на манастира, което и става. Така е създаден днешният манастир Дионисиат.[1][2]
Теодосий умира в 1392 година в Трапезунд.[2]
Паметта на Теодосий се чества на 11 януари стар стил.[2]
Първични източници[редактиране | редактиране на кода]
- Αγάπιος ὁ Λάνδος. Νέος Παράδεισος. Βενετία, 1872. Σ. 423-433;
- Bίος τοῦ ῾Οσίου Διονυσίου ὑπὸ Μητροφάνους / Ed. Β. Λαούρδας // ΑΠ. 1956. Ν 21. Σ. 43-79;
- Actes de Dionysiou // Ed. N. Oikonomidès. P., 1968. P. 59-61. (Archives de l'Athos; N 4);
- Афонский патерик. Т. 1. С. 535-548;
- Χρυσόβουλλον τοῦ αὐτοκράτορος Τραπεζούντος ᾿Αλεξίου Γ´ τοῦ Μεγάλου Κομνηνοῦ // ῾Ο ῞Οσιος Διονύσιος ὁ κτίτωρ. ῞Αγιον ῎Ορος, 2004. Σ. 90-99.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Εὐτύμιος Διονυσιάτης. Συμπληροματικὸς κατάλογος λληνικῶν χειρογράφων ἱ. μ. Διονυσίου ῾Αγίου ῎Ορος // ΕΕΒΣ. 1957. Τ. 27. Σ. 237-271;
- Λαμψίδου ᾿Οδ. Βιογραφικὰ τῶν ἀδελφῶν Διονυσίου κα Θεοδοσίου // ᾿Αρχεῖον ᾿Εκκλησιαστικοῦ κα Κανονικοῦ Δικαίου. 1963. Τ. 18. Σ. 104-124;
- Παπαδόπουλος Σ. Διονύσιος ὁ ᾿Αθωνίτης // ΘΗΕ. Τ. 5. Σ. 9-11;
- ῞Οσιος Διονύσιος ὁ κτίτωρ. ῞Αγιον ῎Ορος, 2004.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Зографски, Д. Света гора – Зографъ въ миналото и днесъ. София, Издава Зографскиятъ мънастиръ, 1943. с. 48.
- ↑ а б в г д е Православная энциклопедия. Т. XV. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2007. ISBN 978-5-89572-026-4. с. 248 – 249.
- ↑ Το βιβλιδάριο του Σωτήρη Γ. Γεωργιάδη „Ο εκ Κορησού Καστοριάς Άγιος Διονύσιος, κτίτορας της ομώνυμης μονής του Αγίου Όρους“. // Φως της Καστοριάς, 16 ноември 2013. Посетен на 18 март 2017. (на гръцки)
- ↑ Όσιος Θεοδόσιος ηγούμενος Μονής Φιλόθεου εν Άθω και Επίσκοπος Τραπεζούντος // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 18 март 2017.
| ? | → | трапезундски митрополит (1370 – 1392) |
→ | ? |
