Направо към съдържанието

Добой

Добой
Добој
— град —
      
Герб
44.7333° с. ш. 18.1333° и. д.
Добой
Страна Босна и Херцеговина
Ентитет Република Сръбска
ОбщинаДобой
Площ648 km²
Надм. височина143 m
Население71 441 души (2013)
110 души/km²
КметБорис Йеринич
Основаване28 юни 1415 г.
Пощенски код74000
Телефонен код053
Официален сайтdoboj.gov.ba
Добой в Общомедия

Добой (на босненски: Doboj) е град в Република Сръбска, федерация Босна и Херцеговина. Административен център на община Добой в Босненска Посавина. Населението на града през 1991 година е 27 498 души.

През 1948 от скопския затворИдризово“ в каменоломните край града са изпратени 1000 затворници с твърдо българско самосъзнание, наричани ВМРО-вци, които прекарват там 9 месеца, живеейки в бараки, работят при студ, често пъти достигащ минус 25 градуса по °C, получават само 200 грама хлебни дажби дневно, определяна им е висока дневна норма за добив на камъни, а при неизпълнение са обявявани за „саботьори“ и са затваряни в карцер с вода до гърдите, откъдето са изваждани мъртви, често при къртенето затворниците загиват от експлозиите и хвърлените от взривовете камъни поради липсата на сигурни укрития, други умират от изтощение или тежки простуди, случайно приближилите се до телените заграждения на концлагера затворници са били понякога застрелвани от пазачите при „опит за бягство“, чиито трупове са били просвани край другите концлагеристи с цел всяване на ужас, и то по време на хранене, а побоите са били постоянни и по най-дребен повод, и в резултат умират около 800 от затворниците, а оцелелите 200 са в тежко състояние.[1]

Населението на града през 1991 година е 27 498 души.

Добой
Година на преброяване 1991 1981 1971
Мюсюлмани 11 154 (40,56%) 8822 (37,44%) 8976 (49,14%)
Сърби 8011 (29,13%) 6091 (25,85%) 5044 (27,61%)
Хървати 2714 (9,86%) 2852 (12,10%) 2889 (15,81%)
Югославяни 4365 (15,87%) 5211 (22,11%) 919 (5,03%)
Други и неопределени 1254 (4,56%) 582 (2,47%) 436 (2,38%)
Общо 27 498 23 558 18 264

Личности родени в Добой са:

  1. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 334.