Добринка Табакова
| Добринка Табакова | |
| българска композиторка | |
 | |
| Родена |
1980 г.
|
|---|---|
| Учила в | Кралски колеж Лондон Училище по музика и драма „Гилдхол“ |
| Музикална кариера | |
| Лейбъл | „Е Се Ем Рекордс“ |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.dobrinka.com |
| Добринка Табакова в Общомедия | |
Добринка Табакова е българска композиторка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е през 1980 г. в Пловдив. Печели наградата „Жан-Фредерик Перену“ на 4-тия Международен конкурс по музика във Виена когато е само на 14 години. Завършва Кралската академия по музика в Лондон и Мзикално училище Гилдхол, където печели наградата „Витолд Лютославски“ (1999). Завършва докторантура по композиция в Кингс Колидж в Лондон, където печели наградата „Адам“ (2007).[1]
Нейната „Възхвала“ е изпята в катедралата Сейнт Пол по случай Златния юбилей на кралица Елизабет II. През 2008 г. нейна творба (по текст на Блага Димитрова) е избрана за участие в световния хоров фестивал в Рига „Песни за Слънцето“. През 2010 г. нейни творби са включени в Моцартовите седмици в Залцбург и в Зимните концерти в Мюзикферайн, Виена. През 2011 г. печели наградата „Сорел“ за хорова музика в Ню Йорк. Нейни произведения са изпълнявани в България, Великобритания, Русия, Италия, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Китай, Австралия и др. Творбите ѝ влизат в репертоара на изтъкнати изпълнители като Максим Рисанов, Джанин Янсен, Гидон Кремер, Кристине Блаумане, Натали Клайн, Милош Карадаглич и др. Получава множество престижни поръчки между които от Кралското филхармонично дружество за Музикалното биенале във Великобритания, 2014.[1]
Звукозаписната компания ЕСМ издава през април 2013 г. първия авторски диск на Добринка Табакова „Струнни Пътеки“. Дискът печели множество отличия, между които от: BBC Music Magazine, Stereo Magazine, International Music Reviews и влиза в топ-3 на Британските класации за класическа музика. През декември 2013 г. авторският диск на Добринка Табакова „Струнни Пътеки“ („String Paths“) получава номинация за награда Грами за най-добър сборен албум с класическа музика.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Музика отвъд времето // Култура. 19 септември 2014. Посетен на 21 май 2015.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
