Доброволна спортна организация
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Създаване
[редактиране | редактиране на кода]На 27 август 1949 година Комунистическата партия в България взема решение за драстична реформа на спортните организации в страната по съветски образец. В резултат на това се закриват всички спортни клубове и на тяхно място се създават седем масивни „Доброволчески спортни организации“ (ДСО), базирани на различните сектори в икономиката. Всяка ДСО е трябвало да има „клонове“ във всеки град и да обединява всички видове спорт и всички спортисти да са нейни членове. Създадени са следните ДСО:
- – ДСО Академик – От университетски преподаватели и студенти, както и на тези, които работят в областта на науката;
- – ДСО Динамо – Работници и служители в областта на комуникациита и в леката промишленост (текстилна, шивашка, обувки и кожени промишленост, хранително-вкусовата промишленост);
- – ДСО Енергия – Работници и служители от системата на транспорта, тежката индустрия, минно дело. През октомври 1949 ДСО е преименувана на ДСО Торпедо;
- – ДСО Спартак – На тези, които работят в системата на Министерството на вътрешните работи система (т.е. на полицията – или „Народна милиция“), също така на граничната охрана, тъй като те са част от това министерство (а не на армията);
- – ДСО Строител – На тези, които работят в строителния сектор, здравеопазването, селското стопанство, горското стопанство, както и тези в системата на „Строителни войски“;
- – ДСО Червено знаме – На тези, които работят в местната администрация, търговия, банково дело, застраховане, тези в областта на културата и в сектора на образованието (с изключение на висшето образование, които принадлежат към ДСО Академик);
- – спортните клубове от тези, обслужващи БА – "Българска народна армия". Тези военни клубове вече са диференцирани преди реформата и сега продължават да съществуват едновременно с ДСО.
Съществуване
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки драстичните промени, повечето от големите клубове – особено в по-големите градове са успели да запазят своята идентичност (ЦДНВ, Ботев при ДНВ от Варна и Пловдив. Футболните отбори в повечето от местните Торпедо са били почти изцяло около изграждането на отбори Локомотив, където те са съществували. Естествено е те да са определени за отбори на транспортните работници след реформата (пример за това е Локомотив София, който е „прероден“ в Торпедо). Преди реформата имаше доста отбори Спартак и те са вече свързани с полицията. Останалите отбори в София от „А РФГ“ през 1949/50, са както следва: Славия (София) като отбор, свързани със Строителни войски стават ДСО Строител, а Левски (София) като отбор, свързани с пощите става ДСО Динамо. Клубовете от по-малките градове, където традиционно има един или два (особено след многото сливания от 1944 насам) сега се разделят на пет или шест нови клубове. Обикновено най-добрите играчи (също така и тези, които участват в традиционния клуб отпреди реформата) са събрани в една ДСО. Така става, че този отбор се очертава като най-силния в този град и другите просто остават неизвестни. Такъв е случаят с Марек например. Или един от последните отбори, които са участвали в Републиканската футболна дивизия през 1949/50 - Славия (Пловдив), реформата за създаване на ДСО ефективно води отбора до изчезване. От 1 януари 1951 от ДСО Торпедо се отделя ДСО Локомотив (работниците и служителите от транспортната промишленост);
- – От ДСО Строител се отделя ДСО Ударник (тези в системата на Строителни войски).
- – От 1952 година от ДСО Торпедо се отделя ДСО Миньор (работниците и служителите в минната индустрия). ДСО Септември се разделя на няколко ДСО – тези, които работят в работнически колективи („кооперации“).
- – От 1953 се формира още една ДСО: от ДСО Строител се отделя ДСО Урожай – работещите в селското и горското стопанство, а от следващата ДСО Строител се разпада.
Закриване
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 1957 годината е взето решение да се премахне системата на ДСО. През април и май 1957 г. ДСО постепенно се ликвидира – създадени са нови клубове въз основа на няколко ДСО, или на териториален принцип в рамките на всеки град. Някои от традиционните клубове са възстановени, а други, създадени въз основа на ДСО, но станали популярни продължават да съществуват. Също така голяма част от клубовете запазват връзките си с индустрията или държавата (клубовете Спартак с полицията, клубовете Локомотив – с транспорта и т.н.). Ето как този процес протича за клубовете в „А“ РФГ: – В София, ЦДНА, Локомотив и Спартак запазват имената си, ДСО Динамо е преименуван на Левски и ДСО Ударник - за Славия; - В Пловдив СКНА е преименуван на Ботев (все още запазва връзките си с армия), а Спартак запазва името си; - Във Варна СКНА е преименуван на Ботев (също се запазват връзките му с армията, докато Спартак запазва своето име, - Миньор (Димитрово) и Спартак (Плевен) запазват имената си, докато ДСО Червено знаме (Станке Димитров) промени името си на Марек (Станке Димитров).