Европейски бобър
| Европейски бобър | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Европейски бобър в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Европейските бобри (Castor fiber) са вид средноголеми бозайници от семейство Боброви (Castoridae). Разпространени са в Южен Сибир и в Европа, с изключение на южните ѝ части. В началото на 20 век видът е силно застрашен, като популацията му се оценява на около 1200 екземпляра, но днес е напълно стабилизиран с над 600 хиляди екземпляра, като числеността и ареалът му нарастват. Европейският бобър е вторият по големина съществуващ днес гризач след капибарата.
В територията на днешна България се е срещал до началото на 18 в. Най-пълното изследване за миналото разпространение на бобъра в балканските страни и разпространението му България от зоолога Николай Боев.[2] Многобройни костни останки и зъби от бобър в България са намерени във всички райони на страната, което доказва твърде широкото му разпространение в миналото от неолита до средновековието.[3][4]
По-нови данни доказват, че бобърът в България е просъществувал докъм от 1750 – 1850 г. Повечето от известните по субфосилни костни останки находища на бобъра в България са били разположени между 100 и 300 метра н.в. В България са известни 5 палеолитни, 20 неолитни, 12 халколитни находища, както и такива от бронзовата и желязната епоха, от античността и средновековието. Бобърът чувствително оредява около началото на новата ера. Някогашното му разпространение е доказано за поречията на 28 български реки. Всичките му бивши находища са били разположени в равнинни райони по долните течения на реките.[5]
В публикация в международното списание със свободен достъп Acta Zoologica Bulgarica еколозите Николай Коджабашев, Десислава Цвяткова, Красимир Кръстев, Милен Игнатов и Теодора Теофилова съобщават за първите наблюдения на европейски бобър (Castor fiber) в България от 150 години насам. Първоначално животинките са локализирани при обследване за незаконна сеч през септември 2020 г. по поречието на река Дунав.[6]Това е документирано от фотокапан от защитена зона „Ломовете“ през 2021 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Castor fiber (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Боев, Н. 1958. Очерк върху изчезването на бобъра в България и съседните страни. – Известия на Зоологическия институт с музей на БАН, 7: 433 – 456.
- ↑ Боев, З. 1982. Обедняване на Балканската бозайна фауна в историческата епоха. – Природа, БАН, 3: 42 – 47.
- ↑ Боев, З. 2013. Изчезнали бозайници от България. – Природа, БАН, 4: 76 – 82.
- ↑ Boev, Z. 2019. Past distribution of Castor fiber in Bulgaria: fossil, subfossil and historical records (Rodentia: Castoridae). – Lynx, n. s. (Praha), 50: 37 – 49 (2019). ISSN 0024 – 7774 (print), 1804 – 6460 (online)
- ↑ Geograf.bg. Европейският бобър се завръща в България след 150 години отсъствие. Посетен на 14 февруари 2022
|
