Емил Валев
| Емил Валев Эмиль Борисович Валев | |
| руси географ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Московски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | география на световното стопанство; география на световния транспорт; проблеми на социалната и икономическата география в Европа; национално-етнически проблеми в Европа |
| Работил в | Московски държавен университет |
Емил Борисович Валев (на руски: Эмиль Борисович Валев) е руски географ от български произход,[1] заслужил деятел на науките в Руската федерация и заслужил професор в Московския държавен университет.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 22 януари 1921 г.[3] в България, в семейство на учители. Баща му взима участие в Септемврийското въстание през 1923 и след неуспеха, заплашен от смъртно наказание, напуска родината заедно със семейството си. Първоначално живеят в Югославия, след това във Франция и през 1930 г. заминават за СССР.
През 1939 г. Валев записва да учи във Факултета по география на Московския държавен университет. В началото на Втората световна война участва в кървавите битки във Вязма (Вяземска фронтова отбранителна операция). През 1943 е демобилизиран след тежка контузия и той продължава обучението си като се дипломира през 1946 г.[2] Три години по-късно защитава докторска дисертация на тема „България. Икономически и географски характеристики“.
През 1955 г. участва в изследване на географията на България,[1] което довежда до издаването на два тома „География на България“, съвместно с Института по география на Руската академия на науките и на Българската академия на науките. Вълев се превръща в признат експерт в икономическата география на социалистическите страни.
През 1961 г., от името на Президиума на СССР, Вълев довежда група от научни работници в България за изучаване характеристиките на икономическото развитие в долното течение на река Дунав.
От 1981 г. е доктор на географските науки.[4] За повече от 20 години той ръководи практиката на преподаване и изследване на студенти в различни части на бившия Съветски съюз, Русия и някои страни от ОНД. Той публикува около 280 статии в Русия и няколко чужди страни.
Умира на 17 юли 2014 година на 93-годишна възраст.[3]
Признание и почести[редактиране | редактиране на кода]
- Почетен член на Българското географско дружество.[2]
- Почетен професор на Московския държавен университет.
- Удостоен е с награда за участие във Великата Отечествена война.[2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на трудовете:[1]
- „Болгария“ (1949, 1957)
- Раздели от „География на България“, т. 2 и от „Икономическа география“, изпълнителен редактор и съавтор, София, 1961.
- Съавтор и редактор на учебник за студенти по география, „Икономическа география на чуждестранни социалистически страни“, 4-то издание, 1984.
- Съавтор на учебник за студенти по география, „География на промишлеността в социалистическите страни в Европа“, 1989.
- „Особености на формиране на интегрирана транспортна система в Европа“, 1997.
- „Национално-етническите въпроси в Югоизточна Европа“ 2004.
- „Глобални тенденции в развитието на пространствената структура на нефтената и газовата промишленост“ 2004.
- Съавтор на учебник, „Социално-икономическа география на чужд свят“, 4-то издание, 2006.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Кираджиев, Светлин. Мореплаватели пътешественици географи-изследователи. София, книгоиздателска къща „Труд“, 2007. ISBN 978-954-528-725-1. с. 21.
- ↑ а б в г Валев Эмиль Борисович // geogr.msu.ru. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 17 януари 2017 г. (на руски)
- ↑ а б Эмиль Борисович Валев // geogrmsu.elpub.ru. Посетен на 17 януари 2017 г. (на руски)
- ↑ Валев Эмиль Борисович // istina.msu.ru. Посетен на 17 януари 2017 г. (на руски)
|
