Емил Георгиев (литературовед)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Емил Георгиев.

Емил Георгиев
български литературовед
Роден
Починал
1 май 1982 г. (72 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСофийски университет
Институт за литература на БАН
Семейство
ДецаИван Георгиев

Емил Иванов Георгиев е виден български литературовед, литературен историк, славист, академик на Българската академия на науките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 януари 1910 г. в Шумен. По-малък брат е на известния езиковед академик Владимир Георгиев. Защитава докторска дисертация във Виена. Избран е за член-кореспондент (1967) и академик (1977) на БАН.

Акад. Емил Георгиев (вдясно) с Венко и Филимена Марковски

Преподавател е в Софийския университет, където завежда Катедрата по славянска литература от 1947 до 1976 година. Освен това е завеждащ Секцията по сравнително литературознание в Института за литература на БАН, ръководител на „Българска енциклопедия“ при БАН (1958 – 1960), директор на Центъра по българистика към Президиума на БАН (1976), секретар (1967 – 1971) и заместник-председател (1971 – 1976) на Съюза на научните работници в България, председател на Славянското дружество в България (1968 – 1973). В периода 4 декември 1971 – 1 май 1982 г. е заместник-председател на Републиканския съвет на Дружеството за разпространение на научни знания „Георги Кирков“. Носител е на Димитровска награда (1971) и ордените „Народна република България“ първа степен (януари 1970) и „Георги Димитров“ (1980).[1]

Неговата научна дейност е в областта на сравнителното славянско литературознание и историята на старобългарската, възрожденската и новата българска литература[2].

Син на акад. Георгиев е българският националист, партиен лидер и лекар Иван Георгиев (1941 – 2012).

Паметна плоча на дома в София, в който живее от 1951 до 1982 г. акад. проф. д-р Емил Георгиев

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Книжовното дело на славянските просветители Кирилъ и Методий. София: Печатница „Книпеграфъ“, 1943, 73 с.
  • Две произведения на Св. Кирила. София: Култура, 1938, 135 с.
  • Кирил и Методий, основоположници на славянските литератури. София: БАН, 1956, 290 с.
  • Очерки по история на славянските литератури. Част 2: От възникването на славянската писменост, до победата на реализма в славянските литератури. София: Наука и изкуство, 1964, 366 с.
  • Литература на изострени борби в средновековна България. София: БАН, 1966, 320 с.
  • Български образи в славянските литератури. София: Наука и изкуство, 1969, 390 с.
  • Кирил и Методий. Истината за създателите на българската и славянска писменост. София: Наука и изкуство, 1969, 364 с.
  • Найден Геров. София: Издателство на Отечествения фронт, 1972, 359 с.
  • Българската литература в общославянското и общоевропейското литературно развитие. София: Наука и изкуство, 1973, 375 с.
  • Епопея на освободителната борба на българския народ в славянските литератури. София: Народна просвета, 1976, 304 с.
  • Основи на славистиката и българистиката. София: Наука и изкуство, 1979, 356 с.
  • Люлка на старата и новата българска писменост. София: Народна просвета, 1980, 354 с.
  • Приносът на България в общославянския и общоевропейския духовен живот през Средновековието. София: Издателство на Отечествения фронт, 1980, 64 с.
  • Нашето Аз-Буки-Веди. София: Народна просвета, 1981, 142 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]