Ерих Хьопнер

Ерих Хьопнер
	Ерих Хьопнер
германски генерал
Звание	Генерал-полковник
Години на служба	1905 – 1920 г.; 1933 – 1942 г.
Служи на	Германска империя; Ваймарска република; Нацистка Германия
Род войски	Райхсхер (1918); Райхсвер (1932); Вермахт (1945)
Военно формирование	танкови войски
Командвания	4-та танкова армия
Битки/войни	Първа световна война; Втора световна война
Награди	Рицарски кръст
Дата и място на раждане	14 септември 1886 г. Франкфурт на Одер, Германска империя
Дата и място на смърт	8 август 1944 г. (57 г.) Пльоцензее, Берлин, Германска империя
Родства	д-р Курт Хьопнер (баща)
Друга дейност	боец от съпротивата
	Ерих Хьопнер в Общомедия

Ерих Хьопнер (на немски: Erich Hoepner) е германски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и постъпване в армията[редактиране | редактиране на кода]

Ерих Хьопнер е роден на 14 септември 1886 г. във Франкфурт на Одер, провинция Бранденбург, Германска империя. През 1905 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от Шлезвиг-Холщайнския 13^-и полк. Година след това е произведен в звание лейтенант, а от октомври 1913 г. до избухването на Първата световна война е на обучение в Берлинската военна академия.

Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Първата световна война като офицер-порученец в щаба на 16^-и армейски корпус, дислокиран при Мецската крепост. Достига до чин капитан и не след дълго е преместен в обучение на ниво корпус-армия.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След края ѝ се присъединява към Райхсвера, където между 1921 и 1923 г. заема постове в Министерството на отбраната, в отдела по инспекция на кавалерията. През 1930 г. е издигнат в командир на полк, а на 1 февруари 1933 г. в полковник и началник-щаб на 1^-ви армейски корпус. След това хронологично, на 1 февруари 1936 г. е издигнат в звание генерал-майор, на 1 ноември 1938 г. – в командир на 16^-и армейски корпус (мот.), генерал-лейтенант и генерал от кавалерията преди началото на войната.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война, между 1939 и 1940 г. служи на Източния фронт в Полската кампания и на Западния фронт във Френската кампания.

Германо-съветски фронт (1941)[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1941 г. поема командването на 4^-та танкова група за участие в настъплението към Москва, СССР. На 8 януари 1942 г. обаче, след игнорирана заповед на фюрера да остане до последно нареждане с цел тактическо отстъпление, е снет от поста командир на танковата група, с формулировка „за страхливост и неизпълняване на възложени заповеди“, за което е освободен от въоръжените сили без право да носи военна униформа, отличия и без правото на пенсия.

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1944 г. е арестуван от своите като съучастник в атентата срещу Хитлер и за по-малко от месец е осъден на смърт и обесен на 8 август 1944 г. в немския затвор Пльоцензе, Берлин, Третия райх.^[1]