Направо към съдържанието

Ернст Любич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ернст Любич
Ernst Lubitsch
германско-американски режисьор, продуцент, писател и актьор
Ернст Любич (1922)
Ернст Любич (1922)

Роден
Починал
30 ноември 1947 г. (55 г.)
ПогребанФорест Лоун Мемориъл Парк, Глендейл, САЩ

Националност Германия
 САЩ
Режисура
Активност1913 – 1947
Семейство
СъпругаХелене Краус
(1922 – 1930; развод)
Вивиан Гей
(1935 – 1944; развод)
Деца1

Подпис
Уебсайтwww.lubitsch.com
Ернст Любич в Общомедия

Ернст Любич (на английски: Ernst Lubitsch (/ˈluːbɪtʃ/)) е германско-американски режисьор, продуцент, писател и актьор. [1]

Ернст Любич е роден на 29 януари 1892 година в Берлин, Германия. [2] Син и на Симон Любич шивач, и Анна (родена Линденщат). Семейството му е ашкеназки евреи, баща му е роден в Гродно в Руската империя (сега Беларус), а майка му е от Врицен край Берлин. Той обръща гръб на шивашкия бизнес на баща си, за да влезе в театъра и до 1911 г. е член на „Дойче театър“ на Макс Райнхард.

Ернст Любич дебютира в киното като актьор през 1913 г., а през 1914 г. като режисьор. През 1918 г. започва сътрудничеството му с Пола Негри и Емил Янингс. До 1922 г. той прави редица филми в Германия, които имат голям успех сред немската публика „Мадам Дюбари“, „Принцесата на стридите“, „Жената на фараона“ и „Пламъкът“.

През декември 1922 г. заедно с Пола Негри заминава за Холивуд, където режисира филма „Розита” с Мери Пикфорд. Филмът не се изплаща и Любич е принуден да започне да поставя така наречените салонни комедии по модела на филмите на Сесил Демил. Филмът „Брачният кръг“ донася на Любич първия успех. Следващите филми създават репутацията му в Холивуд. Постоянният сценарист на Любич е Ханс Крали, който идва от Германия.

Неговите градски комедии на нравите му дават репутацията на най-елегантния и изтънчен режисьор на Холивуд, с нарастването на престижа му, филмите му са популяризирани като притежаващи „докосването на Любич“. Сред най-известните му творби са „Проблем в рая“ (1932), „Дизайн за живеене“ (1933), Ниночка (1939), Магазинът зад ъгъла (1940), Да бъдеш или да не бъдеш (1942) и „Раят може да почака“ (1943).

Той е номиниран три пъти за „Оскар“ за най-добър режисьор за „Патриотът“ (1928), „Парадът на любовта“ (1929) и „Раят може да почака“ (1943). През 1946 г. той получава почетна награда на Академията за изключителния си принос към изкуството на филма.

Наградата „Ернст Любич“, немска награда за комедия, е създадена през 1958 г. в опит на Били Уайлдър да запази паметта на приятеля си жива. [3]

Ернст Любич почива от сърдечен удар на 30 ноември 1947 г. в Холивуд на 55-годишна възраст. [4] Последният му филм „Тази дама в хермелин“ с Бети Грейбъл е завършен от Ото Преминджър и е пуснат посмъртно през 1948 г.

Когато си тръгва от погребението на Любич, Уилям Уайлър казва „Няма повече Любич“. Били Уайлдър отговаря „По-лошо от това. Няма повече филми на Любич.“ [5] Любич е погребан в мемориалния парк Форест Лоун. На 8 февруари 1960 г. Любич получава звезда на Холивудската алея на славата за приноса си към киноиндустрията, на 7040 Hollywood Blvd., Холивуд. [6][7]

Алфред Хичкок го нарича „Човек на киното в най-чистата му форма“, Франсоа Трюфо - „Принц“, Орсън Уелс - „Гигант“. Жан Реноар го нарече „Човекът, който изобрети Холивуд“. [8].

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие
1939 Ниночка Ninotchka
1940 Магазинът зад ъгъла The Shop Around the Corner
1942 Да бъдеш или да не бъдеш To Be or Not to Be
  1. Ernst Lubitsch), IMDb.com.
  2. Eyman 1993, p. 22.
  3. Der Preis – Ernst Lubitsch Preis
  4. Eyman 1993, p. 358.
  5. That Certain Sophisticated Something // 2001-04-15. Посетен на 2020-03-01.
  6. Ernst Lubitsch | Hollywood Walk of Fame // Посетен на 2016-06-19.
  7. Ernst Lubitsch // Посетен на 2016-06-19.
  8. MOVIE REVIEWS : LACMA Marks Lubitsch Centenary // Los Angeles Times, 1992-05-29. Архивиран от оригинала на 2020-03-01. Посетен на 2020-04-07. (на английски)