Етичен дателен падеж

Етичен дателен падеж, или етичен датив (на латински: dativus ethicus), представлява употреба на дателни форми за изразяване на задушевност или съпричастност. Придава особена стилова отсянка на речта, внушение за близост между събеседниците, поради което намира място в неофициалното общуване, в народното и личното творчество.

Названието „етичен“ в този случай няма много общо с морала. То произлиза от гръцката дума ἦθος („етос“), която има доста широк смисъл: с нея древните гърци са свързвали значенията „обиталище“, „жилище“, „място на общо пребиваване“, „обор“; впоследствие тя придобива нови значения като „обичай“, „характер“, „нрав“, „темперамент“. От значението „място на общо пребиваване“ се извежда идеята за близост между събеседниците, заложена в значението на етичния дателен падеж.

Български език

В българския език етичният дателен падеж се образува чрез кратките форми на личните местоимения, включително възвратните лични местоимения, в дателен падеж, най-често в първо лице, но понякога и в други лица. Придава емоционален и подчертано неофициален характер на речта. Може да изразява както положителна, така и отрицателна оценка.

Примери:

Заблеяло ми агънце

Засвирили ми са два рога ковани и два нековани

Болен ми лежи

И това ни било политик

Аз съм си такава

Дай да си сръбнем по една ракийка

Хайде да му ударим една табла

В случаи като изброените дателното местоимение ми лесно може да се преобразува в притежателно:

Заблеяло моето агънце,

Заблеяло милото ми агънце,

като изразява положителна оценка чрез приобщаване на обекта в областта на „моето“, тоест в личния свят на говорещото лице. Това е възможно поради сливането на дателния с родителния падеж: кратките местоименни форми на личните и притежателните местоимения съвпадат (например ми може да значи както на мене, така и мой). Затова местоименните клитики могат да изразят както направление на действието, така и притежание.

По-рядка разновидност на тази конструкция е използването на формата за множествено число на първо лице (ни), чрез което говорещият се изразява като представител на някакво множество. Например фразата

И това ни било политик

показва разочарованието на говорещия, изразено като присъщо на всичките му събеседници.

Понякога съчетанието ми ти от 1 и 2 л. ед.ч. се използва за подсилване:

Такива ми ти работи

Като се изви оная ми ти виелица...

Местоимението ти може да се употреби и самостоятелно:

Каква ти почивка! Не ми дадоха отпуск.

Кой ти е мислил, че ще стане така!

Използването на второто лице представлява приобщаване на събеседника към изказването, привличането му като очевидец на случващото се в текста:

Като ти пораснала оная смокиня, станала колкото една къща!

Етичният дателен падеж може да изразява както положително, така и отрицателно отношение.

Примери:

Положително отношение:

Хубавец ми е той!

Как сладко ми е заспала!

Отрицателно отношение:

И това ми било приятелство!

Нотите още не знае, певец ще ми става!

В служба на етичен дателен падеж се използват само кратките форми на местоименията; употребата на пълните форми е невъзможна, тъй като при тях няма сливане на дателния с родителния падеж. Например изрази като следните не се срещат:

* Хайде да ударим нему една табла

* Хайде да ударим на него една табла

В определени случаи се наблюдава разлика в смисъла между обикновените и възвратните лични местоимения: местоимението си внася интимност в разговора и подсилва признанието, че съответното качество е присъщо на назованото лице, докато ми изразява емоционална оценка на качеството, например възхищение, умиление и т.н. Двете местоимения могат да се използват заедно или поотделно:

Майстор си е той! (Изразява безспорен факт и придава интимност на разговора.)

Майстор ми е той! (Изразява умиление, радост или гордост.)

Майстор си ми е той! (Изразява безспорен факт и умиление, радост или гордост.)

Местоименията за трето лице могат да усилват отрицателни оценки, като изразяват чувство на раздразнение или възмущение:

Всичко обърка глупакът му с глупак!

Опита се да ме обере крадлата ѝ недна!

Обаче безличната форма му (3 л. ед.ч. ср.р.) може да изразява задоволство:

Каква хубава разходка му направихме!

Местоименията за трето лице могат да се заменят с показателни местоимения, които имат същата модална употреба (изразяват силно чувство, независимо дали е положително, или отрицателно):

Всичко обърка тоя глупак!

Опита се да ме обере тая крадла недна!

Такава хубава разходка направихме!

Смисълът остава практически същият, само че това не е етичен дателен падеж, тъй като показателните местоимения не са употребени в дателна падежна форма.

Руски език

Тъй като в руския език дателният и родителният падеж съществуват самостоятелно, то службата на етичен дателен падеж изпълняват личните местоимения ту в дателен, ту в родителен падеж. Тези местоимения почти винаги са в първо лице, по-често в единствено число (мне или у меня) и по-рядко в множествено число (нам или у нас).

Пример 1:

Они мне это столетие навеки запомнят.

(Ще ми запомнят тоя век завинаги.)

Пример 2:

Ты у меня поспишь!... Ты у меня поотдыхаешь!... А ну-ка, подъём, быстро!

(Ще ми спиш!... Ще ми отпочиваш!... Хайде ставай, бързо!)

Пример 3:

Он у нас молодец.

(Юнак ни е той.)

Приобщаване на събеседника към изказването се изразява чрез местоимение във второ лице (тебе, вам):

Да он тебе/вам за десять минут любое стихотворение выучит.

(Че той за десет минути ще ти/ви научи всяко стихотворение.)

Повелителното наклонение в трето лице (обикновено оформено с възвратното местоимение себе) може да изразява равнодушие или презрение:

Ну и пусть себе дуется, не могу же я приглашать кого попало!

(Нека си се цупи, не мога аз да каня кого да е!)

Латински език

Етичният дателен падеж се среща в латинския език. Например изречението

Quid mihi Celsus agit?

в буквален превод на български (с етичен дателен падеж) гласи:

Какво ми прави Целз?

Обаче това изречение е двусмислено: дателният падеж може да се тълкува в обикновения си смисъл (посока на действието), тоест местоимението ми може да се схване като непряко допълнение:

Какво прави Целз на мен / за мен?

Отсянката на интимност или любопитство в латинското изречение се предава на български най-добре по следния начин:

Какво ли прави Целз?

Този вариант не съдържа етичен дателен падеж. Неговата роля е поела частицата ли, която тук е излишна поначало (тъй като изречението вече съдържа въпросителната дума какво) и служи само за подсилване на въпроса.

Английски език

При английските местоимения дателните форми са се слели с винителните, поради което формално не разграничават пряко от непряко допълнение. В някои случаи обаче (например когато глаголът е непреходен) е очевидно, че употребата на местоимението служи само за придаване на емоционален характер на изречението:

I'll rhyme you so eight years together (Shakespeare, „As You Like It“).

(Ще ви римувам така осем години подред (Шекспир, „Както ви харесва“).)

Изречението е взето от по-широк контекст, който гласи: …Няма нищо по-лесно от писане на такива стихчета! Аз мога да ви римувам така осем години подред, с почивки само за обяд, вечеря и сън. Героят обяснява, че може да римува така (тоест много лесно). Глаголът „римувам“, поначало преходен, тук е използван без допълнение: местоимението ви не е допълнение, защото героят няма как да римува събеседника си. Следователно местоимението ви само придава интимност на изречението, тоест служи за образуване на етичен дателен падеж.

В английския език съществува и конструкцията

on + местоимение в кое да е лице и число, в косвен падеж.

Тази конструкция също изпълнява службата на етичен дателен падеж.

Пример:

They've gone abroad on me.

(Отишли ми в чужбина.)

Други езици

Етичният дателен падеж съществува в много от съвременните европейски езици.

Немски:

Bleibe mir nur gesund.

(Само ми се пази здрав.)

Френски:

Prends-moi le bon parti.

(Гледай да ми постъпиш правилно.)

Холандски:

Waar kom je me nou mee aanzelten?

(Какво ще ми правиш сега?)

Гръцки:

Μήπως η καρδούλα σου δεν μου είναι ευτυχυσμένη. (Δ. Βανδή)

(Да не би сърчицето ти да не ми е доволно?)

Албански:

Lulushen, të ma keni kujdes. (D. Agolli)

(Да ми се грижите за Люлюша.)

Румънски:

Ăsta îmi eşti tu!

(Това си ми ти!)

Каталонски:

Escolta, no m'arribis tard, eh, demà!

(Слушай, не ми закъснявай утре!)

Хърватски:

Raspala mi se knjiga iz knjižnice.

(Разпадна ми се книгата от библиотеката.)

Полски:

Mój brat sobie choruje.

(Брат ми си боледува[, а има важни неща за вършене].)

Италиански:

Che tte guardi?

(Какво си гледаш?)

Испански:

De qué te ríes?

(На какво си се смееш?)