Етичен дателен падеж
Има съмнения, че текстът, който следва по-долу от този шаблон, съдържа оригинално изследване или недоказани твърдения. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти и източници, моля, пишете на беседата. |
Етичен дателен падеж, или етичен датив (на латински: dativus ethicus), представлява употреба на дателни форми за изразяване на задушевност или съпричастност. Придава особена стилова отсянка на речта, внушение за близост между събеседниците, поради което намира място в неофициалното общуване, в народното и личното творчество.[1]
Названието „етичен“ в този случай няма много общо с морала. То произлиза от гръцката дума ἦθος („етос“), която има доста широк смисъл: с нея древните гърци са свързвали значенията „обиталище“, „жилище“, „място на общо пребиваване“, „обор“; впоследствие тя придобива нови значения като „обичай“, „характер“, „нрав“, „темперамент“. От значението „място на общо пребиваване“ се извежда идеята за близост между събеседниците, заложена в значението на етичния дателен падеж.
Български език
[редактиране | редактиране на кода]В българския език етичният дателен падеж се образува чрез кратките форми на личните местоимения, включително възвратните лични местоимения, в дателен падеж,[1] най-често в първо лице, но понякога и в други лица. Придава емоционален и подчертано неофициален характер на речта. Може да изразява както положителна, така и отрицателна оценка.
Примери:
- Заблеяло ми агънце
- Засвирили ми са два рога ковани и два нековани
- Болен ми лежи
- И това ни било политик
- Аз съм си такава
- Дай да си сръбнем по една ракийка
- Хайде да му ударим една табла
В случаи като изброените дателното местоимение ми лесно може да се преобразува в притежателно:
- Заблеяло моето агънце,
- Заблеяло милото ми агънце,
като изразява положителна оценка чрез приобщаване на обекта в областта на „моето“, тоест в личния свят на говорещото лице.[2] Това е възможно поради сливането на дателния с родителния падеж: кратките местоименни форми на личните и притежателните местоимения съвпадат (например ми може да значи както на мене, така и мой). Затова местоименните клитики могат да изразят както направление на действието, така и притежание.[3]
По-рядка разновидност на тази конструкция е използването на формата за множествено число на първо лице (ни), чрез което говорещият се изразява като представител на някакво множество.[2] Например фразата
- И това ни било политик
показва разочарованието на говорещия, изразено като присъщо на всичките му събеседници.
Понякога съчетанието ми ти от 1 и 2 л. ед.ч. се използва за подсилване:
- Такива ми ти работи
- Като се изви оная ми ти виелица...
Местоимението ти може да се употреби и самостоятелно:[4]
- Каква ти почивка! Не ми дадоха отпуск.
- Кой ти е мислил, че ще стане така!
Използването на второто лице представлява приобщаване на събеседника към изказването, привличането му като очевидец на случващото се в текста:[2]
- Като ти пораснала оная смокиня, станала колкото една къща!
Етичният дателен падеж може да изразява както положително, така и отрицателно отношение.[4]
Примери:
- Положително отношение:
- Хубавец ми е той!
- Как сладко ми е заспала!
- Отрицателно отношение:
- И това ми било приятелство!
- Нотите още не знае, певец ще ми става!
В служба на етичен дателен падеж се използват само кратките форми на местоименията; употребата на пълните форми е невъзможна, тъй като при тях няма сливане на дателния с родителния падеж.[2] Например изрази като следните не се срещат:
- * Хайде да ударим нему една табла
- * Хайде да ударим на него една табла
В определени случаи се наблюдава разлика в смисъла между обикновените и възвратните лични местоимения: местоимението си внася интимност в разговора и подсилва признанието, че съответното качество е присъщо на назованото лице, докато ми изразява емоционална оценка на качеството, например възхищение, умиление и т.н. Двете местоимения могат да се използват заедно или поотделно:[4]
- Майстор си е той! (Изразява безспорен факт и придава интимност на разговора.)
- Майстор ми е той! (Изразява умиление, радост или гордост.)
- Майстор си ми е той! (Изразява безспорен факт и умиление, радост или гордост.)
Местоименията за трето лице могат да усилват отрицателни оценки, като изразяват чувство на раздразнение или възмущение:[4]
- Всичко обърка глупакът му с глупак!
- Опита се да ме обере крадлата ѝ недна!
Обаче безличната форма му (3 л. ед.ч. ср.р.) може да изразява задоволство:[4]
- Каква хубава разходка му направихме!
Местоименията за трето лице могат да се заменят с показателни местоимения, които имат същата модална употреба (изразяват силно чувство, независимо дали е положително, или отрицателно):
- Всичко обърка тоя глупак!
- Опита се да ме обере тая крадла недна!
- Такава хубава разходка направихме!
Смисълът остава практически същият, само че това не е етичен дателен падеж, тъй като показателните местоимения не са употребени в дателна падежна форма.
Руски език
[редактиране | редактиране на кода]Тъй като в руския език дателният и родителният падеж съществуват самостоятелно, то службата на етичен дателен падеж изпълняват личните местоимения ту в дателен, ту в родителен падеж. Тези местоимения почти винаги са в първо лице, по-често в единствено число (мне или у меня) и по-рядко в множествено число (нам или у нас).[5]
Пример 1:
- Они мне это столетие навеки запомнят.
- (Ще ми запомнят тоя век завинаги.)
Пример 2:
- Ты у меня поспишь!... Ты у меня поотдыхаешь!... А ну-ка, подъём, быстро!
- (Ще ми спиш!... Ще ми отпочиваш!... Хайде ставай, бързо!)
Пример 3:
- Он у нас молодец.
- (Юнак ни е той.)
Приобщаване на събеседника към изказването се изразява чрез местоимение във второ лице (тебе, вам):
- Да он тебе/вам за десять минут любое стихотворение выучит.
- (Че той за десет минути ще ти/ви научи всяко стихотворение.)
Повелителното наклонение в трето лице (обикновено оформено с възвратното местоимение себе) може да изразява равнодушие или презрение:[6]
- Ну и пусть себе дуется, не могу же я приглашать кого попало![7]
- (Нека си се цупи, не мога аз да каня кого да е!)
Латински език
[редактиране | редактиране на кода]Етичният дателен падеж се среща в латинския език. Например изречението
- Quid mihi Celsus agit?[8]
в буквален превод на български (с етичен дателен падеж) гласи:
- Какво ми прави Целз?
Обаче това изречение е двусмислено: дателният падеж може да се тълкува в обикновения си смисъл (посока на действието), тоест местоимението ми може да се схване като непряко допълнение:
- Какво прави Целз на мен / за мен?
Отсянката на интимност или любопитство в латинското изречение се предава на български най-добре по следния начин:
- Какво ли прави Целз?
Този вариант не съдържа етичен дателен падеж. Неговата роля е поела частицата ли, която тук е излишна поначало (тъй като изречението вече съдържа въпросителната дума какво) и служи само за подсилване на въпроса.
Английски език
[редактиране | редактиране на кода]При английските местоимения дателните форми са се слели с винителните, поради което формално не разграничават пряко от непряко допълнение. В някои случаи обаче (например когато глаголът е непреходен) е очевидно, че употребата на местоимението служи само за придаване на емоционален характер на изречението:
- I'll rhyme you so eight years together (Shakespeare, „As You Like It“).[9]
- (Ще ви римувам така осем години подред (Шекспир, „Както ви харесва“).)[10]
Изречението е взето от по-широк контекст, който гласи: …Няма нищо по-лесно от писане на такива стихчета! Аз мога да ви римувам така осем години подред, с почивки само за обяд, вечеря и сън.[10] Героят обяснява, че може да римува така (тоест много лесно). Глаголът „римувам“, поначало преходен,[11] тук е използван без допълнение: местоимението ви не е допълнение, защото героят няма как да римува събеседника си. Следователно местоимението ви само придава интимност на изречението, тоест служи за образуване на етичен дателен падеж.
В английския език съществува и конструкцията
- on + местоимение в кое да е лице и число, в косвен падеж.
Тази конструкция също изпълнява службата на етичен дателен падеж.[2]
Пример:
- They've gone abroad on me.
- (Отишли ми в чужбина.)
Други езици
[редактиране | редактиране на кода]Етичният дателен падеж съществува в много от съвременните европейски езици.
- Гръцки:
- Μήπως η καρδούλα σου δεν μου είναι ευτυχυσμένη. (Δ. Βανδή)[2]
- (Да не би сърчицето ти да не ми е доволно?)
- Каталонски:
- Escolta, no m'arribis tard, eh, demà![13]
- (Слушай, не ми закъснявай утре!)
- Италиански:
- Che tte guardi?[16]
- (Какво си гледаш?)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Л. Георгиев, Х. Джамбазки, Л. Ницолов, С. Спасов, Речник на литературните термини, София, 1963.
- ↑ а б в г д е ж з и к Екатерина Търпоманова, Функции на местоименията в балканските езици, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2020, стр. 245–250.
- ↑ Т. В. Цивьян, Движение и путь в балканской модели мира, Москва, 1999, стр. 91–103.
- ↑ а б в г д Галина Петрова, Експресивно-емоционални местоименни клитики в българския език, Научни трудове на Русенския университет, 2015, том 54, серия 6.3.
- ↑ Е. Ю. Филимонова, Дательный этический и генитив с предлогом в конфликтных репликах в русском языке, Рема, Rhema, 2021, № 2, с. 149–170, DOI: 10.31862/2500-2953-2021-2-149-170.
- ↑ Русский язык в научном освещении, Москва, 2014, 2, (28), стр. 137.
- ↑ Glosbe (речници).
- ↑ Коментар от Craig Russell, 05.XI.2009.
- ↑ Wikidata, Ethical dative.
- ↑ а б Уилям Шекспир, Както ви харесва.
- ↑ Речник на българския език — справка за глагола римувам.
- ↑ Merriam-Webster, Ethical dative.
- ↑ Коментар от Lou Hevly, 05.XI.2009.
- ↑ Коментар от Boris Blagojević, 05.XI.2009.
- ↑ Коментар от Jarek Weckwerth, 05.XI.2009.
- ↑ Коментар от Ellis, 06.XI.2009.
- ↑ Коментар от Joaquim, 06.XI.2009.