Етнографски музей (Берковица)
Етнографски музей | |
Музеи в България | |
Сградата на музея | |
Местоположение | Берковица |
---|---|
Тематика | етнография, история |
Основан | 4 април 1971 г. |
Обект на БТС | 34 |
Работно време | 8.30 – 12.00 ч. 12.30 – 17.00 ч. (почивни дни: няма) |
Допълнителна информация | |
Директор | Станислава Витанова |
Адрес | ул. „Поручик Грозданов“ 11 |
Телефон | 0953/88045 |
Сайт | Фейсбус страница |
Местоположение | |
Етнографски музей в Общомедия |
Етнографският музей в Берковица запознава с бита и обичаите на хората от Северозападна България и е включен в Стоте национални туристически обекта. Във фондохранилищата му се пазят хиляди предмети от сферата на художественото творчество и занаяти, както и народните обичаи. Посетителят може да види цветовото разнообразие в изработката на облекла и килими, както и накити, предмети на домашния бит и някои традиционни за региона обичаи. Повечето експонати са свързани със занаятите, носиите и предметите от бита – по време на османската власт Берковица е развито занаятчийско селище, главно в производството на грънци.
През желязната епоха, в първото хилядолетие пр.н.е., Берковският край е обитаван от тракийското племе мизи, а през средата на хилядолетието в него отсядат сродните трибали. Траките изграждат крепости по стратегическите височини, отглеждат земеделска реколта и добитък, правят оръжия и добиват злато в поречията на реките Златица и Врещица.
В началото на Христовата ера Берковищкият край е под властта на Римската империя, а местното тракийско население е романизирано. За възхода на икономиката през първите векове свидетелстват находки в откритата от археолозите римска вила край село Калиманица, както и от разкопките на Берковското кале, Лесковското градище и некропола край него. Земленият бент под село Котеновци сочи добив на злато, а повечето артефакти, като каменна пластика, накити, монети, оръдия на труда и оръжия, битова и строителна керамика, се съхраняват в музея в Берковица.[1]
Реституцията на сградите на музейния комплекс след демократичните промени в края на ХХ век нанася голям удар на музейното дело в града.
-
Керамика
-
Носии
-
Каракачански носии
-
Надгробни кръстове