Направо към съдържанието

Жан-Мари Клинкенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан-Мари Клинкенберг
Jean-Marie Klinkenberg
белгийски езиковед семиотик
1991 г.
Роден
8 октомври 1944 г. (80 г.)
Националност Белгия
Учил вЛиежки университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вЛиежки университет
Жан-Мари Клинкенберг в Общомедия

Жан-Мари Клинкенберг (на френски: Jean-Marie Klinkenberg) е белгийски езиковед и семиотик, професор в Лиежкия университет. Член на междудисциплинната Група µ.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Жан-Мари Клинкенберг е роден на 8 октомври 1944 г. във Вервие (Източна Белгия). Магистърска (1967) и докторска (1971) степен по романска филология получава в Лиежкия университет, където след това става преподавател по езикознание с акцент върху риториката и семиотиката. Преподава и франкофонска литература (в частност белгийска и квебекска).

Гостуващ професор в университетите в Урбино (1971 – 1972), Аахен (1974), Монреал (1976 – 1977), Рабат (1985 – 1986), Тел Авив (1996 – 1997), Мексико (1998 – 1999), Пуебла (2004 – 2005), Лима (2005 – 2006) и Лион (2007 – 2008).

Групата µ през 1970 г. Клинкенберг е вторият отляво надясно.

Научната му дейност има 2 фокуса: семиотиката и френскоговорещите култури. В първата област оставя запазения си знак в края на 1960-те, съживявайки полето на реториката като член на интердисциплинарния екип, известен като Група μ. Групата е жива и днес, макар да е пренасочила семиотиката в социологическа и когнитивистка посока. Неговите съчинения по семиотика и реторика са преведени на 15 или повече езика.

Във втората област на интересите му модернизира изследванията по изкуствознание в Белгия, като ги насочва към по общото изследване на франкофонските култури. Клинкенберг е основател и първи ръководител на белгийския Център за изследване на франкофонските литератури (на френски: Centre d’Études des Lettres Francophones).

Дълги години е бил представител на Белгия в Международната асоциация по семиотика и Президент е на Международната асоциация за визуална семиотика (на английски: International Association for visual semiotics).

Член е на Кралската академия на Белгия (на френски: Académie royale de Belgique) и председател на Висшия съвет по въпросите на френския език в Белгия.

Признание

[редактиране | редактиране на кода]

Почетен доктор на Университета „Лучан Блага“ в Сибиу, Румъния (2007)[1], Университета на Мец, Франция (2010)[2] и Университета на Монктон (Канада) (2014).

Библиография[3]

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1970 Rhétorique générale (Обща реторика), Paris, Larousse; общ труд на Групата µ.
    • англ. превод – A General Rhetoric, Baltimore & London, The Johns Hopkins University Press, transl. by Paul B. Burrell & Edgar M. Slotkin, 1981.
    • руски превод: Общая риторика, Перевод с французского языка Е. Э. Разлоговой и В. П. Нарумова, Общая редакция и вступительная статья А. К. Авеличева, Москва, „Прогресс“, 1986.
  • 1973 Style et Archaïsme dans La Légende d'Ulenspiegel de Charles De Coster (Стил и архаизъм в Легенда за Уленшпигел), Brussels, Palais des Académies.
  • 1977 Rhétorique de la poésie: lecture linéaire, lecture tabulaire (Реторика на поезията), Brussels, Complexe; общ труд на Групата µ.
  • 1978 Collages, Paris, U.G.E.; общ труд на Групата µ.
  • 1979 A Semiotic Landscape. Panorama sémiotique, The Hague, Mouton; в съавторство със Сиймор Чатман и Умберто Еко.
  • 1979 Rhétoriques, Sémiotiques, Paris, U.G.E; общ труд на Групата µ.
  • 1980 La littérature française de Belgique, Paris, Nathan, Brussels, Labor.
  • 1981 Langages et collectivités: le cas du Québec (Езици и колективи), Montréal, Leméac; в съавторство с Д. Латен и Дж. Конъли.
  • 1985 Trajectoires: littérature et institutions au Québec et en Belgique francophone, Presses universitaires de Montréal, Brussels, Labor; в съавторство с Лиз Говен.
  • 1985 Charles De Coster (Шарл де Костер), Brussels, Labor.
  • 1988 Превод на френски на Le Signe. Introduction à un concept et à son histoire на Умберто Еко, Brussels, Labor.
  • 1988 Raymond Queneau, André Blavier: lettres croisées (1949 – 1976), Brussels, Labor.
  • 1990 Le sens rhétorique. Essais de sémantique littéraire (Реторичният смисъл), Toronto, G.R.E.F., Brussels, Les Éperonnniers.
  • 1991 Écrivain cherche lecteur. L’écrivain francophone et ses publics, Paris, Créaphis, Montréal, V.L.B.; в съавторство с Лиз Говен.
  • 1992 Traité du signe visuel. Pour une rhétorique de l'image (Трактат за визуалния знак), Paris, Le Seuil; общ труд на Групата µ.
  • 1994 Espace Nord. L’Anthologie, Brussels, Labor.
  • 1994 Des Langues romanes, Louvain-la-Neuve, Duculot.
  • 1996 Sept leçons de sémiotique et de rhétorique (Седем лекции по семиотика и реторика), Toronto, G.R.E.F.
  • 1997 Une langue, une communauté. Le français en Belgique, Louvain-la-Neuve, Duculot; в съавторство с Даниел Блампен, Андре Госе и Марк Вилмет.
  • 1997 Salut Galarneau!, de Jacques Godbout, Montréal, Boréal.
  • 1997 Précis de sémiotique générale, Duculot.
    Курс по обща семиотика, превод от френски език Красимир Кавалджиев, редактор Мая Горчева, София: СОНМ, 2019.
  • 2000 Tu parles!? Le français dans tous ses états, Paris, Flammarion; в съавторство с Бернар Черкилини, Жан-Клод Корбей и Беноа Пеетерс.
  • 2001 La langue et le citoyen. Pour une autre politique de la langue française, Paris, Presses universitaires de France.
  • 2003 Figuras, conocimiento, cultura. Ensayos retóricos, Mexico City, Universidad Nacional Autónoma; общ труд на Групата µ.
  • 2003 Petites mythologies belges, Brussels, Labor.
  • 2005 La littérature belge. Précis d'histoire sociale, Brussels, Labor; в съавторство с Беноа Дени.
  • 2008 (съставител) Figures de la figure: Sémiotique et rhétorique générale
  • 2008 L’avenir du français, Paris, Agence universitaire de la Francophonie, Édition des archives contemporaines; в съавторство с Жак Море, Пиер Дюмон, Бруно Маурер, Патрик Шардене.
  • 2010 Le Tournant des années 1970. Liège en effervescence, Bruxelles, Les Impressions nouvelles; в съавторство с Нанси Делал и Жак Дюбоа.
  • 2010 Périphériques Nord. Fragments d'une histoire sociale de la littérature francophone en Belgique, Presses de l'Université de Liège.
  • 2010 Voir faire. Faire voir, Bruxelles, Les Impressions nouvelles.
  • 2015 La Langue dans la cité. Vivre et penser l'équité culturelle, Bruxelles, Les Impressions nouvelles.
  • 2016 Petites mythologies liégeoises (avec Laurent Demoulin), Liège, Tétras Lyre.
  • 2017 Édition définitive de Charles De Coster (Шарл де Костер), La Légende et les aventures héroïques, joyeuses et glorieuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et ailleurs, établie et présentée par Jean-Marie Klinkenberg, Bruxelles, Communauté française de Belgique, Collection Espace Nord.
  • 2018 Politiques linguistiques en Belgique francophone et germanophone, n° spécial de Synergies.
  • 2018 Entre langue et espace. Qu’est-ce que l’écriture ?, Bruxelles, Académie royale de Belgique (collection L’Académie en poche, 111).
  • 2018 (Essais en) Sémiotique de l’écriture. (Studies in the) Semiotics of Writing, n° spécial de Signata. Annales des sémiotiques. Annal of Semiotics, n° 9 (avec Stéphane Polis).
  • 2020 Votre langue est à vous. Quarante ans de politique linguistique en Belgique francophone, Louvain-la-Neuve, EME Éditions, Fédération Wallonie-Bruxelles, Service de la langue française (coll. Français & Société, 31).

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Програма на конференцията „Cum să gestionăm o Europă babelică. Învăţarea limbilor străine şi comunicarea interlingvistică“ в Университета „Лучан Блага“ в рамките на която се връчва на Жан-Мари Клинкенберг титлата почетен доктор на сайта Sibiu – European Capital of Culture 2007 ((ro)).
  2. ↑ Cérémonie de rentrée des universités de Lorraine на сайта на Университета Лорен-Мец ((fr)).
  3. ↑ Списък с публикациите на Жан-Мари Клинкенберг на сайта на Лиежкия университет ((fr)).

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жан-Мари_Клинкенберг&oldid=11315952“.