Желязната лейди (филм)
| Желязната лейди | |
| The Iron Lady | |
| Режисьори | Филида Лойд |
|---|---|
| Продуценти | Деймиън Джоунс |
| Сценаристи | Аби Морган |
| В ролите | Мерил Стрийп Джим Броудбент |
| Музика | Томас Нюман[1] |
| Оператор | Елиът Дейвис |
| Монтаж | Джъстин Райт |
| Филмово студио | Pathé Film4 Productions UK Film Council Yuk Films Canal+ CinéCinéma Goldcrest Films DJ Films |
| Разпространител | 20th Century Fox (Великобритания) The Weinstein Company (САЩ) Icon Productions (Австралия) |
| Премиера | 26 декември 2011 г. (Австралия и Нова Зеландия) 6 януари 2012 г. (Великобритания) (Германия) |
| Времетраене | 104 минути[2] |
| Страна |  Великобритания Франция |
| Език | английски |
| Бюджет | £8.2 милиона ($10.6 милиона)[3] |
| Приходи | $115 милиона[4] |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
„Желязната лейди“ (на английски: The Iron Lady) е британско-френски биографичен филм от 2011 г., който се базира на живота и кариерата на Маргарет Тачър (1925 – 2013), британска държавна жена и политик, който е първият женски и дългогодишен министър-председател на Обединеното кралство на ХХ век.[5] Филма е режисиран е Филида Лойд. Тачър е изиграна главно от Мерил Стрийп,[6] а в нейните форми на формиране и ранни политически години – от Александра Роуч. Съпругът на Тачър, Денис Тачър, е изигран от Джим Бродбент, а от Хари Лойд – по-младият Денис. Най-дългият член на кабинета на Тачър и евентуалният заместник, Джефри Хоу, е изигран от Антъни Глад.[7]
Докато филмът беше посрещнат със смесени отзиви, представянето на Стрийп беше широко признато и се смяташе за една от най-великите в кариерата си. Тя получава 17-ата си номинация за Оскар за портрета си и в крайна сметка печели наградата, 29 години след първата си победа за най-добра актриса. Също така печели третата си награда „Златен глобус“ за най-добра актриса за драматична роля. (нейната осма награда „Златен глобус“) и втората награда БАФТА за най-добра актриса във водеща роля. Филмът спечели и „Оскар“ за най-добър грим и наградата БАФТА за най-добър грим и коса.
Филмът е базиран на биографията на Джон Кембъл „Желязната лейди“: Маргарет Тачър, от дъщерята на Гросър до министър-председателя.[8]
В България[редактиране | редактиране на кода]
Филмът е излъчен на 31 октомври 2014 г. по БНТ 1 с български субтитри от продуцентски център „Външна телевизионна продукция“.
| Превод и субтитри | Надя Баева |
| Редактор | Анета Дачева-Манолова |
През 2015 г. TV7 излъчва филма със субтитри.
На 14 октомври 2017 г. KinoNova излъчва филма с български дублаж за телевизията. Екипът се състои от:
| Озвучаващи артисти | Даниела Йорданова[9] Христина Ибришимова Васил Бинев Александър Воронов Силви Стоицов Христо Узунов |
| Преводач | Илияна Велчева |
| Тонрежисьор | Цветомир Цветков |
| Режисьор на дублажа | Димитър Кръстев |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Thomas Newman to Score 'The Iron Lady' // Film Music Reporter, 23 септември 2011. Посетен на 25 септември 2011.
- ↑ THE IRON LADY (12A) // British Board of Film Classification. 16 ноември 2011. Посетен на 12 април 2013.
- ↑ The Iron Lady (2011) – Financial Information
- ↑ The Iron Lady (2011) // Box Office Mojo. Посетен на 16 септември 2014.
- ↑ Hoyle, Ben. Iron Lady Set to Follow the Queen on Screen // The Times. 21 март 2007. Посетен на 25 януари 2011.
- ↑ Peck, Tom. Meryl Streep Takes on Her Toughest Role: The Iron Lady // The Independent. 2 юли 2010. Посетен на 25 януари 2011.
- ↑ The Iron Lady (2011) // Internet Movie Database, 19 октомври 2010. Посетен на 25 януари 2011.
- ↑ How Accurate Is 'The Iron Lady'? // Npr.org. Посетен на 9 септември 2017.
- ↑ Мила Манолова. Народният театър „Иван Вазов“ има 11 номинации за наградите „Икар“ 2018 // 24 часа, 8 февруари 2018. Посетен на 9 февруари 2018.
