Направо към съдържанието

Задужбина

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Задужбина (на сръбски: задужбина) е сграда в Средновековна Сърбия (обикновено църква или манастир), построена от владетел за спасение на душата.

В миналото означава „завещано за помен на душата“ (на латински: Legatum in animae salutem)[1]. В съвремието е форма на благотворителност и по-точно имот или имущество, предавано за благотворителни или просветителски цели[2].

Етимологично задужбина означава „за душата“, „завещано за помен на душата“, „да се направи нещо за душата“. В извори от Османския период се среща изписано и като „задушбина“, но тази форма не се утвърждава в съвременния сръбски. В Средновековна Сърбия с термина задужбина се означава сграда (обикновено храм или манастир), построена от владетел за „спасение на душата“. Предназначена е и за упокоение на тленните останки на своя основател. Дейността по създаване и устройство на задужбината се нарича задужбинарство. Тази практика води началото си от времето на великия жупан Стефан Неман (1168-1196), който през 1183 г. построява манастира „Студеница“ – като своя задужбина. Особеното при тази дейност е, че дарителят, в желанието си да спаси душата си, не просто построява сградите и дарява имоти и средства, а изрично определя изразходването на приходите от тях за благотворителност. Това ясно личи от текста на владетелските дарствени грамоти. На практика това са средновековни фондации, наподобяващи ислямските – особеност, която придава специфичния характер на задужбинарството и го отличава от „ктиторството“ и от останалите видове дарителство. В съвременния сръбски език терминът задужбина означава форма на благотворителност и по-точно имот или имущество, което се предава за благотворителни или просветителски цели, без това да е непременно обвързано с Православната църква.[3]

През 1186 година по инициатива на Стефан Неманя се провежда църковно-народен събор на Петрова църква, който отдава на анатема богомилството, явно пуснало още по онова време здрави корени в сръбските земи. След Стефан Неманя всеки член на владетелската династия вдига поне своя задужбина (манастир или църква). По традиция сръбската архиепископия канонизира всички крале Неманичи за светци.

Душаново царство
  1. Волков, В. К. 9 Конгресс по изучению стран Юго-Восточной Европы. Наука, 2004. с. 386.
  2. Изменяющийся славянский мир: новое в лингвистике. Севастополь, 2009. с. 281.
  3. Попович, Радомир (29 март 2019). Мотивът за задужбинарството в средновековна Сърбия. – deveri.bg, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,68370/view,article/#_ftn1, посетен на 13 януари 2021