Закон за повторния логаритъм
Облик
Законът за повторния логаритъм е зависимост в теорията на вероятностите, описваща величината на отклоненията при случайно обхождане.
Ако {Yn} са независими еднакво разпределени случайни величини със средна стойност нула и дисперсия единица, а техният сбор е Sn = Y1 + ... + Yn, тогава почти сигурно е в сила равенството:
- ,
където ln е естествения логаритъм, а lim sup е горната граница на функцията.[1][2]
Законът е формулиран за пръв път през 1924 година от руския математик Александър Хинчин.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Leo Breiman. Probability. Society for Industrial and Applied Mathematics, 1992
- ↑ Varadhan, S. R. S. Stochastic Processes. Courant Lecture Notes in Mathematics, 16. Courant Institute of Mathematical Sciences, New York; American Mathematical Society, Providence, RI, 2007.
- ↑ A. Khinchine. "Über einen Satz der Wahrscheinlichkeitsrechnung", Fundamenta Mathematicae 6 (1924): pp. 9–20
Тази статия, свързана с математика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.