Зигфрид фон Мерзебург
| Зигфрид фон Мерзебург | |
| маркграф на Мерзебург | |
| Роден |
895 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Титмар |
| Братя/сестри | Геро I |
| Деца | Вигер I |
Зигфрид фон Мерзебург също Зигфрид фон Остмарк (на немски: Siegfried von Merseburg, Siegfried von der Ostmark; * ок. 895; † 1 юни 937) е от 932 г. граф и маркграф на Мерзебург, граф в Швабенгау, Фризенфелд и в Хасегау, от 936 г. легат на Саксонската източна марка. Той е най-значимият саксонец до немския крал на Източното франкско кралство Хайнрих I Птицелов. Зигфрид е възпитател на най-малкия кралски син Хайнрих (* 919/922) и имперски легат при защитата на Саксония при отсъствие на краля.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Зигфрид е най-възрастният син на саксонския граф и маркграф Титмар (* ок. 855; † 1 юни 932) и на Хилдегард (* ок. 865), балдъза на богатия граф Ервин фон Мерзебург (* ок. 840; † пр. 906). Неговата по-голяма сестра Хида (* ок. 885; † 970) се омъжва ок. 900 г. за графа в Швабенгау и Гау Зеримунт Христиан. По-малкият му брат Геро Велики (* 900; † 965) е основател на Марка Геро, племенникът му Геро по-късно е архиепископ на Кьолн. Баща му е от 886 г. възпитател и довереник на Хайнрих I Птицелов.
През 919 г. Хайнрих I Птицелов е избран за крал и жени Зигфрид за сестра си Ирминбург Саксонска (* ок. 885; † пр. 29 декември 930), дъщеря на херцог Ото I Саксонски и Хадвига Бабенбег. Тя умира бездетна. През 936 г. той се жени втори път за Гутия (Юта, Юдит, сл. † 937), вероятно от род Брунони. Двамата имат най-малко две деца:
- Титмар († 7 август 968), епископ на Бранденбург (949 – 968)
- Титмар († 3 октомври 959)
- син († 963), vir optimus, убит в битка
На 25 юни 934 г. Хайнрих I подарява на Зигфрид собствености. Той и съпругата му Гутия (Юдит) основават през 936 г. манастир Крьонинген. Същата година крал Хайнрих I умира. След една година Зигрфрид умира на 1 юни 937 г. Вдовицата му Гутия става абатеса на манастир Крьонинген.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Видукинд Корвейски: Die Sachsengeschichte. Philipp Reclam jun. GmbH & Co., Stuttgart 1981.
- Аналиста Саксо: Reichschronik a. 965
- Ruth Schölkopf: Die sächsischen Grafen 919 – 1024. Studien und Vorarbeiten zum Historischen Atlas Niedersachsens 22. Göttingen 1957.
- Georg Waitz: Jahrbücher des Deutschen Reiches unter König Heinrich I., Wissenschaftliche Buchgesellschaft Darmstadt 1963.
- Reinhard Wenskus: Sächsischer Stammesadel und fränkischer Reichsadel. Vandenhoeck & Ruprecht Göttingen 1976.
- Herbert Ludat: An Elbe und Oder um das Jahr 1000. Skizzen zur Politik des Ottonenreiches und der slavischen Mächte in Mitteleuropa, Böhlau Verlag Weimar Köln Wien 1995.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Regesta Imperii Online, URI: 934 RI II,1 n. 46
- Siegfried, Graf von Merseburg, Genealogie-Mittelalter
- Siegfried, fmg.ac