Иван Влахов
| Иван Диков Влахов | |
| български революционер, народен представител, търговец | |
 Депутат от Учредителното събрание, Търново, 10 февруари 1879 г. | |
| Роден |
1844 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Работил | търговец |
| Политика | |
| Депутат | |
| УС I ВНС IV ОНС III ВНС IV ВНС | |
| Семейство | |
| Баща | Дико |
| Майка | Дона |
| Съпруга | Пена |
| Деца | Дако, Дона |
| Подпис |  |
| Иван Диков Влахов в Общомедия | |
Иван Диков Влахов е деец на българското националноосвободително движение, народен представител в Учредителното събрание, в I ВНС, IV ОНС, III ВНС, IV ВНС, търговец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Диков Влахов е роден в с. Гложене, Тетевенско, през 1844 г.[1] (или 1847[2]). Родителите му Дико Йотов Влахов и Дона Витанова Йотова (Диковица Влахова) имат шест деца: Иван, Пена, Дако, Кина, Никола и Витан. Когато през 1870 г.[3][4] Васил Левски основава в Гложене местния революционен комитет, цялото семейство (освен невръстните Никола и Витан), се включва в дейността му. Бащата Дико и майката Дона, синовете Иван и Дако са членове на комитета. Сестрата Кина, според някои източници,[5] също. Тя се сгодява през 1872 г., в навечерието на Арабаконашкия обир, за Васил Йонков – Гложенеца, но след ареста и осъждането му на 15 години каторга в Арганамаденските рудници се омъжва за друг член на комитета – Христо Начев-Инджето. Сестрата Пена е омъжена също за член на революционния комитет – Христо Милчев Бояджиев, чиито брат и баща също са участници в комитета. Васил Левски е нощувал в къщата и на Дико Влахов, и на Иван Диков Влахов.[5][6][7][8][3][9] След предателството на Димитър Общи и ареста на Васил Йонков гложенците (вкл. и Иван Д. Влахов) избягват ареста чрез подкупване на турския служител и унищожаване на попадналите в турците документи.[7] Дако Диков Влахов (монах Данаил от Гложенския манастир) разказва в писмо до Димитър Страшимиров подробности: „Къде е слизал Левски в Гложене. Съучастници в Гложене. Как е станало предателството. За постоянството на Левски и Васил Йонков. Как се освободили другите гложенци от арест.“[7]
След Освобождението
[редактиране | редактиране на кода]
След Берлинския конгрес през лятото на 1878 г. Гложене влиза в границите на Княжество България. За свой представител в Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) хората от района изпращат Иван Диков Влахов[10][11][12] – избран чрез пряк вот от народа (т. нар. изборна квота) за народен представител от Ловчански окръг на Търновската губерния.
Името му фигурира в документите на Учредителното събрание:
- в „Списък на членовете на Търновското народно събрание за разглеждане на Органическия устав“.[13]
- под Протокол № 1 от откриването на Учредителното събрание.[14] Запазен е саморъчният му подпис.[15]
- под Търновската конституция (Органически устав на Княжество България). Запазен е саморъчният му подпис.[16]
На първия документ той фигурира като Иванчо Диков, на втория – като Иван Диков, а под Търновската конституция се подписва с трите си имена – Иванчо Д. Влахов.
Снимки на Иван Диков Влахов виждаме на две места – в представителното табло със снимки на всички депутати[10][17] и на снимката „Народните представители от Ловчанския окръг за Учредителното и за първото велико народно събрание“[18]
Иван Диков Влахов е народен представител в Първото велико народно събрание (17 април 1879 – 16 юни 1879).[18]
Народен представител в Четвъртото обикновено народно събрание в Търново (27 юни 1884 – 6 септември 1886). В стенографските дневници е записан като Иван Диков.[19][20]
Народен представител в Третото велико народно събрание (19 октомври 1886 – 1 ноември 1887) – от Тетевенска околия, Ловешко окръжие е избран Иван Д. Влахов от Гложене, земеделец.[21][22][23]
Народен представител в Четвъртото велико народно събрание (3 май – 17 май 1893) – от Тетевенска околия, Ловешко окръжие, е избран Иван Диков Влахов от Гложене, земеделец.[24][25][26]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Иван Диков Влахов е женен за Пена Нинова (Иваница Влахова) от Гложене, Тетевенско.
През 1871 им се ражда син. Дако Иванов Влахов (6 април 1871 – 6 август 1900) завършва Реална гимназия в София (1890). Става строителен инженер – следвал в Техническия университет Виена (1890 – 1891), завършил образованието си (1895) в Техническия университет в Цюрих, Швейцария (тогава: Федерално политехническо висше училище).[27] От 1895 г. Дако Иванов Влахов работи като инженер за проучвания на жп трасета в българско Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Той е съветник на секционния инженер на жп отсечката Роман – Плевен. Инженер Дако Иванов Влахов загива при жп катастрофа – сблъсък на два влака между гарите Плевен и Ясен. Загива от получените тежки изгаряния.[28] Музеят на транспорта в Русе разполага с експертна информация за случилото се.[29][30]
Иван Диков Влахов има и дъщеря Дона (1873 – 1877). Още дете, тя е убита от черкезки куршум на чардака на къщата им в Гложене.
Други деца не е имал.[31] Той и жена му отглеждат в семейството си и едно момиче, помощница в домакинството, но приемано почти като дъщеря – и то с име Пена. През 1903 г., след смъртта на сина им Дако, Иван Д. Влахов и жена му Пена осиновяват едно от децата на брат му Дако Д. Влахов (монах Данаил) – Иван.[32] Вероятно мъката на семейството по загиналите деца, желанието да имат наследник, както и решението на брата Дако Д. Влахов след смъртта на съпругата си да стане монах в Гложенския манастир, са причината за това те да приемат като свое вече 15-годишното дете.
Иван Диков Влахов умира на 15 август 1919 г. в с. Гложене.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Списък на избирателите от Гложенска селска община, Тетевенска околия, приключен на 1 юни 1909 г. ЦДА, фонд 173К, опис 2, а.е. 3512.
- ↑ а б Смъртен акт № 87/1919 г., с. Гложене.
- ↑ а б Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. С.,Наука и изкуство, 1980, с. 164 – 166.
- ↑ Унджиев, Иван. Тетевен и Тетевенският край в национално-революционното движение. В: Тетевен. С., ОФ, 1977, с. 72 – 114.
- ↑ а б местния революционен комитет на Левски в Гложене
- ↑ Музей Гложене, Тетевенско, „Факти, имена и други интересни материали, свързани със село Гложене (Членове на революционния комитет в село Гложене)“
- ↑ а б в Страшимиров, Димитър Т. Васил Левски. Живот, дела, извори. Том II. Извори. № 536. С., Изд. Изток-Запад, 2015 г., с. 437 – 440.
- ↑ Боян Драганов, писател-историк, вестник Телеграф, 17.02.2017 г., стр. 28
- ↑ Дойчев, Любомир. Знаменосецът на свободата. С., Народна просвета, 1973, с. 188 – 189.
- ↑ а б народен представител
- ↑ Михаил Аначков, Георги Милчев, Крайо Йотов, „Гложене – исторически очерк“, изд. на Отечествения фронт, София 1981 г.
- ↑ Палангурски, Милко. Учредителите. С., Сиби, 2014, с. 81.
- ↑ ЦДА, ф. 111, оп. 1, а.е.120, лист 25 гръб.
- ↑ ЦДА, ф. 173К, оп. 6, а.е.3119.
- ↑ Подпис
- ↑ Конституция на Княжество България. (Търновската конституция). Търново. Оригинал. Ръкопис. ЦДА - 12; листове: 1-22; фонд: 173К; опис: 6; АЕ: 3116 212.122.187.196:84
- ↑ Списък на депутатите в Учредителното събрание)
- ↑ а б Снимка „Народните представители от Ловчанския окръг за Учредителното и за първото Велико народно събрание“. Троян – Музей на занаятите, фонд „Снимки българско Възраждане“ (Вж), № 169. Публикувана и в албума „140 г. град Троян“.
- ↑ Дневник (стенографически) на Четвъртото обикновено народно събрание. Извънредна сесия.
- ↑ Дневници на Четвъртото обикновено народно събрание. Първа редовна сесия. Книга първа. С., 1885. с. 1.
- ↑ Дневник (стенографически) на Третото Велико народно събрание във Велико Търново. Отворено на 19 октомврий 1886, а закрито на 1 ноемврий 1886. Собствено издание на Народното събрание.
- ↑ Табло със снимките на народните представители в III ВНС. ЦДА, фонд 173K, опис 6, а.е. 3128.
- ↑ Държавен вестник, бр. 95 от 07.10.1886 г., стр. 9
- ↑ Дневници (стенографически) на Четвъртото Велико народно събрание във Велико Търново, отворено на 3 май 1893 – затворено на 17 май 1893. Собствено издание на Народното събрание. София, печатница и литография на Янко С. Ковачев, 1893.
- ↑ Табло със снимките на народните представители в IV ВНС, ЦДА, фонд 173K, опис 6, а.е. 3129
- ↑ Държавен вестник, бр. 90 от 29.04.1893 г., стр. 20 – 21
- ↑ Железопътен сборник, ежемесечно списание, издава Министерството на общесвените сгради, пътищата и съобщенията, отделение Търговско, Том V – година III (1898)
- ↑ Вестник Посоки, областен вестник Плевен, бр. 65, 15 – 17 юни 2018 г., стр.4
- ↑ Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията, Дирекция на железниците, Статистически сведения на БДЖ през 1900 г., София, Държавна печатница, 1901 г.
- ↑ Железопътен сборник, ежемесечно списание на Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията, отделение Търговско, том X – година V (1900)
- ↑ Христов, Лазар. Ръкопис за Гложене и гложенските родове. [съхраняван в кметството и в читалището на с. Гложене, Тетевенско]. с. 29.
- ↑ Държавен вестник, бр. 227 от 15.10.1903, с. II-III.
